Джон Гришам - Присъдата

И отгоре на всичко тая жена си правеше майтап с целия съд.

Фич поне бе имал известно предчувствие какво ще се случи. Уендъл Рор обаче беше като в небрано лозе. Беше тъй поразен да види как Истър влиза, облечен точно според прогнозата, как оставя на стола си точно същото списание и после дава тон на колегите си за клетвата, че едва намери сили да избъбри последните думи. При това не гледаше знамето. Зяпаше заседателите, най-вече Истър, и се чудеше каква е тая проклета комедия.

Когато последните думи „… и справедливост за всички“ отекнаха до тавана, заседателите дружно седнаха по местата си и завъртяха глави да видят реакцията на залата. Съдията Харкин оправяше тогата си, прелистваше някакви документи и стоически се преструваше, че станалото е нещо съвсем нормално за всеки съдебен процес. Какво можеше да каже? Цялата работа отне само трийсет секунди.

Повечето адвокати тайничко се червяха от нелепата проява на патриотизъм, но пък от друга страна — какво толкова? Важното беше заседателите да са доволни. Само Уендъл Рор стоеше ококорен и занемял. Един сътрудник го дръпна за ръкава и двамата си зашушукаха, докато негова светлост претупваше набързо страховитите си въпроси към ложата.

— Мисля, че сме готови за следващия свидетел — каза накрая съдията, бързайки да вкара процеса в познатия коловоз.

Все още леко замаян, Рор се изправи и обяви:

— Ищецът призовава доктор Хило Килван.

Докато чакаха следващият експерт да пристигне от свидетелската стая, Фич тихичко се измъкна, следван неотстъпно от Хосе. Пресякоха улицата и влязоха в стария магазин.

Двамата чародеи на психологията бяха замлъкнали. Единият гледаше на големия екран първите въпроси към доктор Килван. Другият седеше отстрани пред монитора и въртеше отново запис от клетвата. Фич се надвеси над него и запита:

— Друг път да си виждал подобно нещо?

— Истър беше — обади се другият експерт. — Той ги е подучил.

— Много ясно, че той — сряза го Фич. — И от последния ред се виждаше.

Както винаги, Фич не играеше честно. Двамата консултанти не бяха и чували за обаждането на Марли, защото Фич все още пазеше информацията в тайна от всички освен най-верните си агенти — Суонсън, Дойл, Панг, Конрад и Холи.

— И къде отиват сега компютърните ви анализи? — запита Фич с нескрита подигравка.

— Отиват по дяволите.

— Така си и мислех. Нищо, гледайте, гледайте.

Той затръшна вратата и се отправи към кабинета си.

Този път прекият разпит на доктор Хило Килван се водеше от друг адвокат на ищцата — Скоти Мангръм от Далас. Мангръм бе натрупал състояние от съдебни процеси за професионално натравяне с петролни деривати и днес, вече на четирийсет и две години, дълбоко се тревожеше относно всички продукти, които могат да предизвикат заболявания и смърт. Веднага след Рор той също прибави своя милион, за да финансира делото „Уд“, и реши да се заеме със статистическите данни за рака на белите дробове. През изминалите четири години посвети безброй часове на всички познати изследвания и трудове по темата, като обиколи цялата страна в непрекъснати срещи с най-видните специалисти. След дълго проучване и без да жали разноските, той накрая избра в лицето на доктор Килван експерта, който да дойде в Билокси и да сподели познанията си със съда.

Доктор Килван говореше съвършен, но малко муден английски и това веднага респектира заседателите. Едва ли в съдебната зала може да има нещо по-убедително от експерт, който е пристигнал от хиляди мили, представя се с екзотично име и отгоре на всичко говори с акцент. През последните четирийсет години доктор Килван бе живял в Монреал и фактът, че е роден в друга страна, само му придаваше още по-голям авторитет. Вниманието на заседателите бе приковано към него още преди да започне показанията си. Докато представяха внушителния му списък от професионални заслуги, двамата с Мангръм умело си прехвърляха топката, като наблегнаха най-вече на множеството научни трудове по статистика на раковите заболявания.

Когато най-сетне го запитаха, Дър Кейбъл неохотно призна, че доктор Килван има необходимата квалификация да свидетелства в тази област. Скоти Мангръм му благодари и пристъпи към първото изследване, което сравняваше нивото на заболяване от рак на белите дробове при пушачи и непушачи. От двайсет години доктор Килван проучваше тази тема в Монреалския университет и сега, удобно отпуснат на стола, обясни пред съдебните заседатели най-основното в нея. Беше изследвал групи мъже и жени от целия свят, но се занимаваше предимно с канадци и американци. При американските мъже рискът от заболяване от рак на белите дробове е десет пъти по-висок за човек, който десет години наред пуши по петнайсет цигари на ден, отколкото за непушач. Ако цигарите достигнат два пакета на ден, рискът се увеличава двайсет пъти спрямо непушача. Три пакета на ден — както при покойния Джейкъб Уд — и рискът е двайсет и пет пъти по-голям.