Джон Гришам - Присъдата

— Нещо друго? — запита той.

— Не. Засега толкова.

Дойл бе казал, че ще обядва на масата до витрината в една евтина виетнамска гостилничка недалеч от съда, но всъщност играеше на покер-машината, когато пейджърът на колана му записука. Фич го викаше в кабинета си. Три минути по-късно Дойл се носеше по магистрала 90 на изток, към границата с Алабама. Два часа по-късно вече летеше за Чикаго.

Фич загуби цял час, за да открие, че няма издадена заповед за арестуване на Дойл Дънлап или непознат извършител с неговото описание. Това не го успокои. Така или иначе, оставаше фактът, че Марли знае за влизането в апартамента на Истьр.

Но откъде знаеше? Тъкмо това бе най-тревожният въпрос. Фич привика Конрад и Панг и ги нахока безмилостно. Щяха да минат три часа, докато открият отговора.

В три и половина следобед съдията Харкин прекъсна показанията на доктор Килван и го отпрати да си върви. След това обясни на изненаданите заседатели, че трябва незабавно да обсъди с тях някои важни въпроси. Заръча им да се оттеглят в стаята и нареди на всички зрители да напуснат. Джип и Раско изкараха народа навън, после заключиха вратата.

Оливър Макаду протегна дългия си крак под масата и лекичко завъртя куфарчето към подиума. Наоколо имаше още четири куфарчета и чанти плюс два грамадни кашона, претъпкани с папки и разни съдебни книжа. Макаду нямаше представа какво предстои, но с право допускаше, че Фич ще иска да го види.

Съдията Харкин се изкашля и заговори на адвокатите, които го гледаха втренчено:

— Господа, преди малко узнах, че ако не всички, то поне част от съдебните заседатели се чувстват под наблюдение. Имам безспорни доказателства, че поне един от тях е станал жертва на нахлуване с взлом.

Той помълча, докато адвокатите проумеят, и те наистина проумяха. Бяха потресени, тъй като всяка страна отлично знаеше, че не е вършила подобно злодеяние, и веднага побързаха да прехвърлят вината към съседната маса.

— Сега разполагаме само с две възможности. Мога да обявя процеса за опорочен или да изолирам съдебните заседатели. Колкото и да е неприятно, склонен съм да избера втория вариант. Какво ще кажете, мистър Рор?

Рор се изправи мъчително и за разлика от когато и да било се зачуди какво да каже.

— Ами… вижте какво, ваша светлост, никак не бихме искали да прекратите процеса. Нали разбирате, сигурен съм, че от наша страна не е имало нищо нередно. — При тия думи той се озърна към масата на ответника. — Значи някой е нахлул с взлом в жилището на заседател?

— Точно това казах. След малко ще ви представя доказателството. Мистър Кейбъл?

Дър се изправи и внимателно закопча сакото си.

— Това е направо възмутително, ваша светлост.

— Без съмнение.

— Не бих могъл да кажа нищо повече, преди да узная подробности — добави Дър, отправяйки подозрителен поглед към несъмнените виновници — адвокатите на ищцата.

— Много добре. Доведете заседател номер четири, Стела Хюлик — нареди негова светлост на Уилис.

Докато се добере до залата, Стела вече бе пребледняла и вдървена от страх.

— Заемете свидетелското място, ако обичате, мисис Хюлик. Ще ви отнемем само една-две минути.

Съдията се усмихна уверено и кимна към свидетелското кресло. Дакато сядаше, Стела трескаво въртеше очи на всички страни.

— Благодаря. А сега, мисис Хюлик, бих искал да ви задам само няколко въпроса.

В залата настана напрегната тишина. Забравили за свещените си бележници, адвокатите стискаха химикалките и очакваха да чуят страшната тайна. След четири години война преди откриването на процеса те знаеха предварително всяка дума от свидетелските показания. Перспективата да чуят нещо ново буквално ги омагьосваше.

Несъмнено жената щеше да им разкрие някакво чудовищно злодеяние на противниковата страна. Тя мъчително вдигна очи към съдията. Някои адвокати бяха надушили мирис на алкохол и я оглеждаха втренчено.

— Бяхте ли в Маями през почивните дни?

— Да, сър — бавно изрече тя.

— Със съпруга си?

— Да.

Кал бе напуснал залата преди обедната почивка. Имаше делова среща.

— И каква беше целта на пътуването?

— Исках да пазарувам.

— Случи ли се нещо необичайно по време на престоя ви?

Тя въздъхна дълбоко и огледа нетърпеливите адвокати, скупчени около двете маси. После се обърна към съдията Харкин и отговори:

— Да, сър.

— Моля, разкажете ни какво се случи.

В очите й бликнаха сълзи, горката жена явно едва се крепеше. Съдията усети това и каза: