Джон Гришам - Присъдата

— Никога не съм губил. Значи си знам работата.

— Е, какво ще кажеш за Хърман?

Фич се позамисли и кимна за още една чаша вода.

— Той ще има голямо значение за присъдата, тъй като е човек с твърди убеждения. В момента още се колебае. Поглъща всяка дума от показанията и вероятно знае повече от всеки друг заседател, освен твоя приятел, разбира се. Прав ли съм?

— Не си далеч от истината.

— Радвам се да го чуя. Често ли разговаряте с твоя човек?

— Сегиз-тогиз. Знаеш ли, че днес Хърман възрази против стачката?

— Не.

— Беше сам срещу всички останали.

— Защо стачкуваха?

— Заради условията. Телефон, телевизия, бира, секс, църква, обичайните човешки копнежи.

— Кой поведе стачката?

— Същият, който ги води от самото начало.

— Ясно.

— Затова съм тук, Фич. Ако моят приятел не държеше всичко в ръцете си, не бих имала какво да ти предложа.

— И какво ми предлагаш?

— Казах, че друг път ще говорим за пари.

Келнерът сложи нова чаша пред Фич и пак попита Марли дали не иска нещо за пиене.

— Да, диетична кола в пластмасова чаша, ако обичате.

— Ами… нямаме пластмасови чаши — отвърна човекът, хвърляйки безпомощен поглед към Фич.

— Тогава не се безпокойте — каза тя и се усмихна широко.

Фич реши да поразпита още малко.

— Как са настроени заседателите в момента?

— Скучаят. Херера е много запален. Смята, че всички адвокати са пълни боклуци и трябва да се въведат най-строги наказания за необосновани искове.

— Мой човек. Може ли да повлияе на другите?

— Не. Другите не го обичат. Дори го презират, определено е най-мразеният в цялата група.

— А коя е най-приятната от жените?

— Мили им е като родна майчица, няма обаче да повлияе. Рики е симпатична, общителна и много чувствителна на тема здраве. Тя ще ти създаде главоболия.

— Не съм изненадан.

— Искаш ли да те изненадам, Фич?

— Да, много искам.

— Кой заседател е почнал да пуши след началото на процеса?

Фич присви очи и леко приведе глава наляво. Вярно ли бе чул?

— Почнал да пуши?

— Аха.

— Предавам се.

— Истър. Изненадах ли те?

— Твоят приятел.

— Точно така. Слушай, Фич, трябва да бягам. Утре ще се обадя.

Тя скочи на крака и изчезна също тъй бързо, както се бе появила.

Данте и наетото момиче реагираха преди Фич, който за миг се бе смаял от бързината й. Измъкна телефона и уведоми Панг, който чакаше във фоайето и я видя как излиза от асансьора и напуска хотела. Джъмпър тръгна подир нея, но след две пресечки я изпусна в навалицата.

Цял час оглеждаха улиците, паркингите, гаражите, кафенетата и баровете, но не откриха и помен от нея. Фич беше в хотелската стая, когато му се обади Дубас от аерогарата. Марли чакала самолет, който излитал след час и половина и кацал в Мобил в единайсет без десет. Остави я, нареди Фич, после се обади на двама дежурни в Билокси да хукнат към Мобил.

Марли бе наела малко апартаментче в Билокси, недалеч от Залива. Двайсет минути преди да се прибере, тя позвъни от колата си на полицията и обясни, че двама съмнителни типове с форд таунус я следят още от Мобил, че били ужасни грубияни и се бояла да не я убият. Без да прекъсва връзката с дежурния, Марли направи няколко завоя, мина през тих квартал и внезапно спря на една денонощна бензиностанция. Докато зареждаше, две полицейски коли спряха около форда, прикрит зад близкото ателие за химическо чистене. Двамата грубияни бяха изкарани и поведени през паркинга към жената, която следяха.

Марли великолепно изигра ролята на изплашена жертва. Риданията й разлютиха ченгетата и не след дълго наемниците на Фич се озоваха зад решетките.

В десет часа едрият мрачен полицай Чък разпъна сгъваем стол в коридора до стаята си и застъпи нощна смяна. Беше сряда, втората вечер в изолация — време да се измъкнат навън. Точно по плана в единайсет и четвърт Николас позвъни в стаята на Чък. Щом полицаят напусна поста си, за да вдигне слушалката, Джери и Николас изскочиха от стаите и небрежно минаха през изхода до стаята на Лу Дел. Лу Дел спеше непробудно. Уилис бе дрямал през целия ден в съдебната зала, но сега и той хъркаше под завивките.

Двамата бегълци заобиколиха фоайето, промъкнаха се през сенките и завариха таксито да ги чака на уреченото място. Петнайсет минути по-късно вече влизаха в Златното казино на Билокси Бийч. Изпиха три бири в барчето, погледаха хокей и Джери загуби сто долара от облози. Пофлиртуваха с две омъжени жени, чиито съпрузи пилееха пари на игралните маси. Флиртът взе да става сериозен и в един след полунощ Николас се оттегли от бара с чаша диетично кафе, за да си опита късмета на двайсет и едно. Залагаше, чакаше и наблюдаваше оредяващата тълпа.