Джон Гришам - Присъдата

— Как разбрахте това?

— Не забравяйте, че съм работил в бранша трийсет години. И цялата ми кариера мина в производството. Разговарял съм с много хора, най-вече мои колеги в другите компании. Нека просто речем, че когато потрябва, тютюневите компании застават рамо до рамо.

— Опитвали ли сте да се сдобиете с ново копие от писмото чрез вашия приятел?

— Опитах. Нищо не стана. Да оставим това.

Като се изключи кратката почивка в десет и половина, Криглър продължи да говори непрекъснато през цялото сутрешно заседание. Показанията му сякаш прелетяха за броени минути и това бе един от най-решаващите моменти в процеса. Драмата на бивш служител, който вади на показ мръсните тайни, бе разиграна с изумително майсторство. Заседателите дори престанаха да мислят за обяда. Адвокатите ги наблюдаваха по-внимателно от когато и да било, а съдията драскаше трескаво, като че бе решил да запише всяка дума от показанията.

Журналистите бяха необичайно тихи, заседателите — необичайно внимателни. Момчетата от Уолстрийт подскачаха на местата си, нетърпеливи час по-скоро да хукнат към телефоните и задъхано да разправят в Ню Йорк какво става тук. Отегчените местни адвокати щяха години наред да разказват легенди за този свидетел. Дори Лу Дел, седнала на първия ред, отпусна плетката в скута си.

Фич гледаше и слушаше от стаята с екраните. По разписание Криглър трябваше да даде показания чак в началото на идната седмица, а можеше и изобщо да не се яви. Фич беше един от малцината живи хора, държали в ръцете си онова писмо, а Криглър го описваше с удивителни подробности. За всички, дори и за Фич, бе напълно ясно, че свидетелят говори истината.

Преди девет години, когато Голямата четворка нае Фич, една от първите му задачи бе да открие и унищожи всяко копие от писмото. Той още работеше по задачата.

Нито един адвокат на ответника, дори и Кейбъл, не бе виждал това писмо.

Около засягането на тази тема в съда се водеше истинска война. Обикновено правилата за даване на показания не позволяват устно описание на изчезнали документи. Най-добро веществено доказателство представлява самият документ. Но както във всички юридически области, така и тук имаше изключения и дори изключения от изключенията, а дружината на Рор свърши майсторска работа, за да убеди Харкин, че съдебните заседатели трябва на всяка цена да изслушат как Криглър описва изчезналия документ.

Следобед Кейбъл щеше да подложи свидетеля на свиреп кръстосан разпит, но злото вече бе сторено. Фич прескочи обяда и се заключи в кабинета си.

На обяд в заседателската стая цареше непознато настроение. Обичайните шумни разговори за футбол и готварски рецепти бяха отстъпили място на мъртвешка тишина. Цялата група бе замаяна и затъпяла от две седмици досадни научни показания на експерти, дошли да изнесат лекции в Билокси срещу огромни хонорари. Сега отново се връщаха към живота, потресени от мръсните подробности в показанията на Криглър.

Хранеха се без апетит и непрестанно хвърляха погледи наоколо. Почти всеки би искал да се усамоти нейде с най-близкия си приятел и да преповтори чутото преди малко. Вярно ли бяха чули? Разбираха ли всички какво казва онзи човек? Значи нарочно увеличават никотина, за да хлътнат повече хора в капана!

В крайна сметка направиха точно това. Пушачите — вече само трима след напускането на Стела, макар че и Истър се водеше за половин пушач, защото предпочиташе да общува с Джери, Хрътката и Ейнджъл Уийз — хапнаха набързо и се изнизаха. След малко всички седяха на сгъваеми столове, гледаха се и пускаха облаци дим към отворения прозорец. Николас подхвърли, че с толкова много никотин цигарите май са станали малко по-тежки. Никой не се разсмя.

По същото време Гладис Кард и Мили Дюпри се измъкнаха към тоалетната. Облекчиха се, после петнайсет минути си миха ръцете и разговаряха пред огледалото. Насред разговора към тях се присъедини Лорийн Дюк, която застана до автомата за книжни кърпи и побърза да изрази цялото си изумление и отвращение от тютюневите компании.

След като разчистиха масата, Лони Шейвър разтвори портативния си компютър през един стол от Хърман, който вече тракаше на своя. Полковникът подхвърли към Хърман:

— За тоя свидетел май не ти трябва превод.

Хърман изсумтя и отвърна:

— Доста удивително, бих казал.

Това бе единственият случай, в който си позволи да изрази някакво отношение към процеса.

Показанията не бяха направили оообено впечатление на Лони Шейвър.