Джон Гришам - Присъдата

— Не е нещо необичайно — каза Рингуолд. — Често срещаме подобни препятствия.

— И какво правите тогава?

— Е, според мен първата стъпка е да се обърнем към мистър Моук и да проучим възможността за споразумение.

— Той ще е готов.

— После да уточним условията. Както казахте, ние определяме сумата. — Рингуолд помълча и едва-едва отпи от чашата. — Готов ли сте да се включите?

— Не знам. В какво отношение?

— Не познаваме никого в област Ханкок. Предпочитаме да останем в сянка. Ние сме от Вегас. Почнем ли да разпитваме, целият проект ще излезе наяве.

— Искате да разговарям с Джими Хъл?

— Само ако решите да се включите. Ако не, ще трябва да потърсим някой друг.

— Имам безупречна репутация — заяви Хопи с удивителна твърдост, после преглътна мъчително при мисълта как някой конкурент ще му грабне изпод носа четиристотин хиляди долара.

— И не желаем да я опетните. — Рингуолд помълча в търсене на подходящата дума. Хопи изгаряше от нетърпение. — Нека просто кажем, че имаме начини да доставим желаната от мистър Моук стока. Не се налага да я докосвате. Всъщност дори няма да разберете кога ще стане.

Хопи разкърши рамене, сякаш от тях току-що бе паднал непосилен товар. Може би щеше да се намери някаква средна пътечка. Рингуолд и неговата компания непрекъснато вършеха подобни машинации. Сигурно бяха срещали далеч по-хитри мошеници от Джими Хъл Моук.

— Слушам ви — каза той.

— Вие сте в течение на всичко по тия места. Ние сме чужденци, тъй че разчитаме изцяло на вас. Нека опиша плана, а вие кажете дали ще стане. Да речем, че се срещнете насаме с мистър Моук и му разкажете в най-общи линии за положението. Не споменавате имена, просто имате клиент, който иска да работи с него. Той определя цената. Ако е приемлива за нас, казвате му, че няма проблеми. Ние поемаме доставката и дори няма да разберете дали парите наистина са дадени. Не сте извършили нищо осъдително. Той е щастлив. Ние сме щастливи, защото печелим куп пари… заедно с вас, ако позволите да добавя.

Хопи бе във възторг. Нямаше начин да си изцапа ръцете. Нека клиентът и Джими Хъл вършат мръсната работа. Той само щеше да стои настрани и да си затваря очите. И все пак тревогата не го напускаше. Каза, че трябва да си помисли.

Поговориха още малко, отново прегледаха проектите и около осем се сбогуваха. Рингуолд обеща да се обади в петьк сутринта.

Преди да си тръгне, Хопи взе телефона и набра номера от визитната картичка на Рингуолд. От далечния Лас Вегас някаква любезна телефонистка изрече:

— Добър ден, групировка за недвижими имоти KLX.

Хопи се усмихна и помоли да го свържат с Тод Рингуолд. Раздаде се тихо прещракване и разговорът бе прехвърлен в кабинета на мистър Рингуолд, откъдето сътрудничка па име Мадлин обясни, че мистър Рингуолд е извън града и ще се върне следващия понеделник. Попита кой се обажда, но Хопи побърза да затвори.

Всичко бе ясно. KLX наистина съществуваше.

Външните обаждания стигаха само до телефонната централа, където биваха записвани на жълти бланки и Лу Дел хукваше с тях по коридорите като великденски заек с кошничка шоколадови яйца. В четвъртък вечерта в седем и половина се обади Джордж Тийкър и малко по-късно уведомиха за това Лони Шейвър, който се бе отказал от поредния филм и работеше с компютъра в стаята си. Той незабавно позвъни на Тийкър и през първите десет минути разговорът се състоеше изцяло от въпроси около процеса. Лони призна, че денят е минал зле за ответника. Лорънс Криглър бе направил впечатление на всички заседатели освен на него, разбира се. Подчерта, че изобщо не му хванал вяра. Нашите в Ню Йорк много се тревожат, повтори на няколко пъти Тийкър. Само едно ги утешавало — че Лони е в ложата и можели безрезервно да разчитат на него, но все пак положението не изглеждало розово. Нали?

Лони отвърна, че още е рано за преценка.

Тийкър каза, че трябва да поговорят за някои неуточнени подробности от трудовия договор. Лони се сети само за една подробност — каква ще е новата му заплата. В момента печелеше четирийсет хиляди долара. Тийкър каза, че „Суперхаус“ ще му даде петдесет плюс възможност за дялово участие и премии, които могат да стигнат до двайсет хиляди.

Искаха незабавно след процеса да пристигне за обучение в Шарлот. Споменаването на процеса породи нови въпроси около настроението на заседателите.

Един час по-късно Лони стоеше до прозореца, гледаше паркинга и още не можеше да повярва, че ще печели седемдесет хиляди долара годишно. Преди три години бе получавал двайсет и пет хиляди.