Джон Гришам - Присъдата

Седнал на третия ред, Дойл се правеше, че скучае, и дебнеше момента да се измъкне. Имаше задача да чака появата на момичето и го вършеше вече от четири дни насам. Беше се мотал с часове из коридорите. Беше висял цял следобед на чаша газирана вода край автомата за безалкохолни напитки, дебнейки външната врата. Беше изгълтал цяла кофа кафе из околните барчета и магазини. Заедно с Панг и още двама души вършеха тежката работа да си прахосват времето по каприз на началника.

След четири дни седене в ложата Николас вече познаваше тактиката на Фич. Неговите хора, било то консултанти или оперативни сътрудници, непрекъснато бяха в движение. Използваха цялата зала. Сядаха на групи или поединично. Рядко разговаряха помежду си. Ту най-внимателно гледаха ложата и свидетелите, ту почваха да решават кръстословици или да зяпат през прозорците.

Знаеше, че не след дълго човекът ще изчезне. Той написа бележка, сгъна я и помоли Лорийн Дюк да подържи листчето, без да то чете. После, докато Кейбъл се ровеше из бележките си и за миг бе настанала тишина, й каза да се приведе напред и да го подаде на полицая Уилис, който стоеше мирно до националното знаме. Сепнат от дрямката, Уилис за миг се зачуди какво да прави, после осъзна, че трябва да предаде бележката на съдията.

Дойл забеляза това, но не видя, че листчето идва от Николас.

Докато Кейбъл изстрелваше следващия въпрос, съдията Харкин небрежно пое бележката и я придърпа към тогата си. После бавно разгъна листчето. Посланието идваше от номер две, Николас Истър, и гласеше:

Ваша светлост,

Онзи човек отляво на третия ред с бяла риза и синьозелена вратовръзка ме следеше вчера. Виждал съм го и преди. Можем ли да разберем кой е?

Негова светлост погледна Дър Кейбъл, преди да плъзне очи към залата. Непознатият седеше сам и гледаше подиума, сякаш усещаше, че го наблюдават.

Фредерик Харкин за пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Всъщност в момента не се сещаше за нито един случай, който поне мъничко да напомня сегашния. Изборът му бе крайно ограничен и колкото повече обмисляше ситуацията, толкова по-малко възможности виждаше. Знаеше много добре, че двете страни разполагат с безброй консултанти, помощници и агенти, спотаени из залата или нейде съвсем наблизо. Вгледа се внимателно в редиците и долови леко раздвижване сред хората, които бяха привикнали с подобни процеси и желаеха да останат незабелязани. Разбра, че човекът навярно ще изчезне всеки момент.

Ако обявеше внезапна почивка, онзи тутакси щеше да се измъкне.

За съдията това бяха невероятно вълнуващи мигове. След толкова разкази, слухове и отчети от други процеси, след всичките привидно безсмислени предупреждения към ложата точно сега в залата седеше един от загадъчните агенти — копой, нает от едната или другата страна, за да следи заседателите.

Полицаите в съдебната зала по правило са униформени, въоръжени и абсолютно безвредни. По-младите обикалят по улиците, за да се борят с престъпните елементи, а към съда се стичат беловласите ветерани, мечтаещи вече за пенсия. Съдията Харкин се озърна и шансовете му спаднаха още повече.

Уилис се подпираше на стената до знамето и очевидно бе потънал в обичайната си дрямка, с леко отворена уста и струйка слюнка в лявото ъгълче на устните. Отсреща, точно пред Харкин, но поне на трийсет метра от него, Джип и Раско пазеха изхода. В момента Джип седеше на задния ред, недалеч от вратата, и с очила върху месестия си нос прелистваше вестник. Преди два месеца бе претърпял операция на бедрената става, не можеше дълго да стои прав и затова му разрешаваха да сяда по време на заседанията. Раско, най-младият от екипа, наближаваше шейсетте и се славеше с неимоверна мудност. Обикновено на вратата имаше и по-млад полицай, но сега той беше отвън, до металодетектора.

По настояване на Харкин при подбора навсякъде се мяркаха униформени полицаи, но след една седмица свидетелски показания първоначалното напрежение бе стихнало. Въпреки огромния залог процесът бавно се превръщаше в скучно гражданско дело.

Харкин прецени разположението на силите и реши да не напада. Бързо надраска бележка, подържа я за малко, без да поглежда човека, после подаде листчето на съдебната секретарка Глория Лейн, която седеше зад малкото си бюро до подиума срещу заседателската ложа. Бележката съдържаше описание на човека и нареждаше на Глория да го погледне незабелязано, после да се измъкне през страничната врата и да повика шерифа. Освен това имаше инструкции за самия шериф, но за жалост те така и не бяха приложени.