Джон Гришам - Присъдата

— Извинявай.

— Ами почивните дни? — плахо запита Лони. — Свободен съм от петък следобед до неделя вечер.

— Тъкмо това обмислях. Знаеш ли какво ще направим? Ще пратим наш самолет да вземе теб и жена ти в събота сутринта. Пристигате в Шарлот, правите една обиколка из управлението и се срещате с големите началници. Те и без това рядко почиват в събота. Значи след четири дни, става ли?

— Дадено.

— Разбрахме се. Ще уредя самолета.

— Да не се обърка нещо с процеса? — запита Бен.

— Не виждам какво.

След като толкова дълго бе вървял тихо и гладко, в сряда сутринта процесът удари на камък. Ответникът подаде писмено възражение срещу свидетеля доктор Хило Килван от Монреал, представен като експерт по статистиката на раковите заболявания, и между двете страни избухна малка война. Уендъл Рор и неговият екип бяха най-разгневени от вражеската тактика — досега ответникът се опитваше да провали появата на всяко тяхно вещо лице. Противникът вече четири години умело протакаше и протестираше срещу какво ли не. Рор заяви, че Кейбъл и неговите клиенти отново пъхат прът в колелата и яростно призова съдията Харкин да наложи санкции на ответника. Войната за санкции бушуваше още с подаването на иска, като всяка страна настояваше противникът да бъде наказан с най-тежка глоба, но засега съдията отхвърляше призивите. Както често става в по-големите граждански дела, препирните около санкциите гълтаха повече време от самия процес.

Рор тропаше и беснееше пред празната заседателска ложа, обяснявайки, че това е седемдесет и първото писмено възражение на ответника — „Ама пребройте ги, моля ви се, точно седемдесет и едно!“, — чрез което тютюневата компания просто се мъчи да потули доказателства.

— Имаше молба да отпаднат свидетелствата за други болести, предизвиквани от тютюнопушенето, молба да не се разглежда въпросът за осведомяването на клиентите, молба да не намесваме рекламата, молба да отпаднат епидемиологичните изследвания и статистическите теории, молба да не говорим за неизползваните от производителя патенти, молба да не разглеждаме предпазните мерки в самата компания, молба да се отхвърлят данните от анализа на цигарите, молба да отпаднат части от протокола за аутопсията, молба против данните за пристрастяване към тютюна, молба…

— Виждал съм всички тези молби, мистър Рор — прекъсна го негова светлост, когато усети, че адвокатът се кани да изброява докрай.

Рор дори не мигна.

— И, ваша светлост, освен всички тия седемдесет и едно възражения — пребройте ги, моля ви се, точно седемдесет и едно! — те подадоха цели осемнайсет молби за отсрочка.

— Много добре ми е известно, мистър Рор. Моля ви, карайте по същество.

Рор пристъпи към отрупаната маса и пое от един сътрудник дебела папка.

— И, разбира се, заедно с всяка молба на ответника идва по едно от тия проклети неща — гръмко изрече той и пусна папката върху масата. — Както знаете, нямаме време да ги четем, защото се готвим за процеса. Те обаче разполагат с хиляди адвокати, които работят на час, и да знаете, че в момента пак съчиняват някоя тъпоумна молба, дето сигурно ще тежи три кила и ще ни глътне сума ти време.

— Може ли да продължим по същество, мистър Рор?

Рор се направи на ударен.

— Тъй като нямаме време да изчетем тия папки, ваша светлост, ние ги слагаме на кантара и краткият ни отговор гласи горе-долу следното: „Молим да приемете настоящото в отговор на типично раздутото ви послание от два килограма и половина, съдържащо вашата най-нова приумица.“

Щом заседателите напуснеха залата, заедно с тях се изпаряваха и добрите обноски. Напрежението избиваше по лицата на всички играчи. Дори съдебните секретарки и стенографките ставаха свадливи.

Рор се славеше като кибритлия, но отдавна бе открил как да обръща това в своя полза. Бившият му приятел Кейбъл беше малко по-сдържан, но също не си поплюваше. Отстрани изглеждаха готови всеки момент да се хванат гуша за гуша.

В девет и половина негова светлост прати Лу Дел да съобщи на заседателите, че вече приключва с молбата и заседанието ще започне след малко, вероятно около десет. Тъй като за пръв път ги караха да изчакват на старта, те приеха новината спокойно. Групичките отново се оформиха и продължиха ленивите разговори на хора, принудени да чакат не по своя воля. Деляха се не по цвят на кожата, а по пол. Мъжете обикновено се струпваха в единия край на стаята, жените — в другия. Само Хърман Граймс упорито висеше на председателското място и неуморно почукваше по клавишите на своя портативен компютър за слепи. Бе дал да се разбере, че цяла нощ е стоял над описанията на Бронски и неговите диаграми.