Джон Гришам - Присъдата

Другият портативен компютър се намираше в ъгъла, където Лони Шейвър си бе устроил импровизиран кабинет от три сгъваеми стола. Анализираше разпечатките за наличните стоки, проучваше асортимента, проверяваше стотици други подробности и се радваше, че не му обръщат внимание. Не че беше саможив, просто нямаше време.

Седнал до Граймс, Франк Херера привършваше с последните страници на „Уолстрийт Джърнъл“ и от време на време разменяше по някоя приказка с Джери Фернандес, койт седеше отсреща и четеше коментар за предстоящите в събота студентски мачове. От цялата мъжка компания само Николас Истър охотно общуваше с жените. Тази сутрин той тихичко обсъждаше процеса с Лорийн Дюк, едра и добро душна чернокожа, работеща като секретарка във военно-въздушната база „Кийслър“. Като първи номер тя седеше до Николас и двамата бяха свикнали по време на заседанията тихичко да си подхвърлят коментари за всички присъстващи. Лорийн беше на трийсет и пет години, без съпруг, с две деца и чудесна държавна служба, за която в момента не страдаше ни най-малко. Както бе споделила с Николас, можеше да отсъства цяла година, без някой да забележи. Той й разказа няколко страховити истории за злодеянията на тютюневите компании при предишни съдебни процеси и призна, че през своите две години като студент по право доста се е интересувал от тази тема. Добави, че е напуснал поради липса на средства. Разговаряха предпазливо, за да не стигнат гласовете им до Хърман Граймс, който продължаваше да трака на компютъра.

Времето течеше. В десет часа Николас отвори вратата и откъсна Лу Дел от книжката. Тя заяви, че не знаела кога може да ги повика съдията и просто с нищо не можела да им помогне.

Николас седна до масата и подхвана стратегически разговор с Хърман. Не беше честно да ги държат под ключ при такива отсрочки и Николас смяташе, че трябва да им се разреши да напускат сградата с придружител не само за следобедна, но и за сутрешна разходка. Както винаги, решиха той да изложи искането в писмена форма и да го връчи на съдията през обедната почивка.

В десет и половина най-сетне влязоха в съдебната зала, все още изпълнена с напрежението на отминалата схватка, и първото лице, което видя Николас, беше на човека от неговия апартамент. Непознатият седеше на третия ред зад ответника. Виждаше се, че е с бяла риза и вратовръзка, но разгърнатият пред него вестник закриваше останалото. Беше сам и изобщо не обърна внимание на заседателите, докато се настаняваха в ложата. Николас не искаше да го подплаши, стигаха му и два погледа, за да се увери, че е същият.

Въпреки цялото си лисиче лукавство Фич понякога допускаше глупости. Да праща този мошеник в съдебната зала беше излишно рискован ход. Нима можеше да види нещо повече от десетината адвокати, консултантите и шепата други наемници на Фич, които непрестанно висяха тук?

Макар че се изненада да го види, Николас вече бе обмислил как да постъпи. Имаше няколко плана в зависимост от мястото, където би изникнал човекът. Не беше предвидил съдебната зала, но само за минута преодоля и това. Важното беше съдията да узнае, че един от мошениците, които тъй силно го тревожеха, седи в залата и се прави на случаен посетител. Харкин на всяка цена трябваше да види лицето, за да го разпознае по-късно на видеозаписа.

Първият свидетел бе доктор Бронски. Идваше вече за трети ден, но сега щеше да попадне в лапите на ответника. Отначало Дър го подхвана бавно и любезно, като че се прекланяше пред великия специалист. Зададе му няколко въпроса, на които би отговорил всеки съдебен заседател. Тонът обаче скоро се промени. Кейбъл бе проявил милосърдие към Фрик, но изглеждаше твърдо решен да се пребори с Бронски.

Започна с четирите хиляди съставки, открити в тютюневия дим, избра уж наслуки една от тях и запита какво въздействие оказва бензолпиренът върху белите дробове. Бронски отвърна, че не знае, и се опита да обясни, че е невъзможно да се оцени вредното действие на една-единствена съставка. Ами бронхите, мембраните и ресничките? Как им въздейства бензолпиренът? Бронски пак се помъчи да обясни, че изследователите не могат да определят ефекта на една отделна съставка.

Кейбъл продължаваше да човърка раната. Избра друга съставка и принуди Бронски да признае, че не би могъл да обясни пред съда какво причинява тя на белите дробове, бронхите и мембраните. Във всеки случай не с пълни подробности.

Рор се опита да възрази, но негова светлост отхвърли протеста под предлог, че сега думата има ответникът. Можеха да разпитват свидетеля буквално за всичко, било то важно или незначително.