Джон Гришам - Присъдата

— Моля? — изрече той колкото се може по-любезно.

— Мистър Фич ли е? — запита приятен женски глас.

— Да. Кой се обажда?

— Марли.

Име! Фич замлъкна за миг. Всички разговори се записваха автоматично, тъй че после щеше да има време за анализи.

— Добро утро, Марли. Имаш ли си и фамилия?

— Да. Съдебен заседател номер дванайсет, Фернандес, ще влезе в съдебната зала след около двайсет минути и ще носи в ръка „Спортс Илъстрейтед“. Броят е от дванайсети октомври, с Дан Марино на корицата.

— Ясно — изрече той, като че си водеше записки. — Нещо друго?

— Не. Засега.

— А кога да те чакам отново?

— Не знам.

— Как откри телефонния номер?

— Лесна работа. Не забравяй, номер дванайсет, Фернандес.

Раздаде се пукот и връзката прекъсна. Фич натисна друг бутон и набра две цифри. От говорителя над телефоните прозвуча повторение на разговора.

Конрад нахълта с разпечатка в ръцете.

— Обажда се от уличен телефон в Гълфпорт, близо до магазин за домашни потреби.

— Каква изненада! — саркастично възкликна Фич, после грабна сакото и оправи вратовръзката си. — Май ще трябва да отскоча до съда.

Николас изчака, докато повечето му колеги насядат около масата. Когато разговорите стихнаха за момент, той изрече високо:

— Е, как мина почивката? Нямаше ли подкупи или следене?

Всички се усмихнаха, тук-там прозвуча приглушен смях, но признания не последваха.

— Гласът ми не е за продан, но се дава под наем — подхвърли Джери Фернандес шегата, която бе чул от Николас вчера на корабчето. Това развесели всички освен Хърман Граймс.

— Ама защо все ни опяват едно и също? — запита Мили Дюпри, явно доволна, че някой е разчупил леда и могат да подхванат клюките.

Останалите придърпаха столовете си напред и изпънаха шии да чуят какво мисли студентът по право. Само Рики Колман седеше в ъгъла и прелистваше вестник. Вече бе чула всичко това.

— Имало е и други подобни процеси — колебливо подхвана Николас. — И все са ставали разни издънки със заседателите.

— Смятам, че не би трябвало да обсъждаме тази тема — обади се Хърман.

— Защо не? Разговорът е безобиден. Не обсъждаме нито свидетелите, нито техните показания.

Николас беше категоричен. Хърман се поколеба.

— Съдията каза да не говорим за процеса — възрази той с надежда някой да го подкрепи.

Не се намериха кандидати. Николас усети, че е овладял положението, и подхвърли:

— Спокойно, Хърман. Не става дума за доказателствата или за всичко, което ще трябва да преценим. Става дума за… — Той помълча, за да подсили ефекта, после продължи: — Става дума за натиск върху съдебните заседатели.

Лони Шейвър отпусна в скута си разпечатката за оборота на магазина и се премести по-близо до масата. Рики също наостри уши. Джери Фернандес вече бе чул тия приказки вчера на корабчето, но не устоя на изкушението.

— Преди седем години имаше подобен процес в област Куитман, близо до делтата на Мисисипи. Някои от вас може и да го помнят. Тютюневата компания беше друга, но някои играчи са същите и от двете страни. Случиха се скандални неща както преди подбора на заседателите, така и след началото на процеса. Разбира се, съдията Харкин знае, затова ни държи под око. И не само той.

Мили се озърна стреснато.

— Кой още?

— И двете страни. — Николас бе решил да говори открито, защото наистина и двете страни бяха водили мръсна игра в предишните процеси. — Наемат онези типове, наречени консултанти по съдебните заседатели, и ги домъкват насам от цялата страна, за да подберат идеалния състав. Естествено, за идеален се смята не заседателят, който ще отсъди почтено, а онзи, който ще им поднесе на тепсия исканата присъда. Изучават ни преди подбора. Те…

— Как го правят? — намеси се Гладис Кард.

— Ами… снимат къщите и апартаментите ни, колите, съседите, работните места, децата и техните велосипеди, та дори и самите нас. Всичко остава в рамките на закона и етиката, но минава на косъм от престъплението. За да ни опознаят, проверяват гражданската документация, например съдебните архиви и данъчните регистри. Могат дори да се обърнат към приятели, колеги и съседи. В днешно време го правят при всеки важен процес.

Единайсет души слушаха жадно, гледаха с разширени очи, привеждаха се все по-напред и опитваха да си припомнят дали са виждали непознати да се спотайват около къщите им с фотоапарати в ръце. Николас пийна кафе и продължи:

— След като подберат заседателите, започва нова игра. От двеста души са останали само петнайсет, тьй че е много по-лесно да ни наблюдават. По време на целия процес и двете страни имат в залата консултанти, които дебнат да изтълкуват всяко наше движение. Нямат постоянни места, но най-често седят на първите два реда.