Джон Гришам - Присъдата

— Благодаря, дами и господа. А сега ще продължим с доктор Милтън Фрик.

Джинджър изведнъж усети, че е крайно време да отскочи до тоалетната и хукна навън, докато доктор Фрик влизаше през страничната врата, за да заеме свидетелското място.

Любезно и с подчертано уважение Кейбъл заяви, че ответникът има само няколко въпроса към доктор Фрик. Не желаеше да спори по научни въпроси с тъй изтъкнат специалист, но се надяваше да отбележи поне две-три точки пред заседателите. Фрик призна, че не всички вредни последици за дробовете на мистър Уд се дължат на триисетгодишното тютюнопушене. Джейкъб Уд бе работил дълги години в една кантора с други пушачи и, да, част от разрушенията на дробовете му можеха да са причинени от чуждото пушене.

— И все пак виновен е цигареният дим — напомни Фрик, с което Кейбъл охотно се съгласи.

— Ами замърсяването на въздуха? Мрже ли вдишването на мръсен въздух да е допринесло за състоянието на дробовете му? Доктор Фрик призна, че подобна възможност несъмнено съществува.

Тук Кейбъл зададе рискован въпрос и спечели.

— Доктор Фрик, ако разгледате всички възможни причини — прякото вдишване на цигарен дим, пасивното тютюнопушене, замърсяването на въздуха и ред други фактори, които не сме споменали — можете ли да кажете каква част от уврежданията се дължат на факта, че човекът е пушил „Бристълс“?

Доктор Фрик се замисли за миг, после каза:

— По-голямата част от уврежданията.

— Колко? Шейсет процента? Осемдесет? Може ли специалист като вас да даде приблизителна стойност?

Не бе възможно и Кейбъл го знаеше. Имаше двама експерти, готови да вдигнат врява, ако Фрик прекрачеше границата и задълбаеше из вероятностите.

— Боя се, че не ми е по силите — каза Фрик.

— Благодаря. Един последен въпрос, докторе. Колко процента пушачи заболяват от рак на белите дробове?

— Зависи кое проучване приемате за достоверно.

— Не знаете ли?

— Имам ясна представа.

— Тогава отговорете на въпроса.

— Около десет процента.

— Нямам други въпроси.

— Свободен сте, доктор Фрик — каза негова светлост. — Мистър Рор, ако обичате, призовете следващия си свидетел.

— Доктор Робърт Бронски.

Докато свидетелите се разминаваха пред подиума, Джинджър отново влезе в залата и седна на последния ред, колкото се може по-далече от заседателите. Фич използва прекъсването, за да се измъкне навън. Във фоайето го чакаше Хосе и двамата бързо се отправиха към изоставения универсален магазин.

Бронски също беше поразително талантлив изследовател, а по брой на научните степени и публикации почти не отстъпваше на Фрик. Двамата се познаваха добре, защото работеха заедно в Рочестър. Рор с огромно удоволствие описа всичките му заслуги. След като Бронски бе признат от съда за вещо лице, двамата се впуснаха в описание на основните факти.

Тютюневият дим има извънредно сложен строеж, в който досега са открити над четири хиляди съставки. Между тия четири хиляди присъстват шестнайсет доказано канцерогенни вещества, четиринайсет основи и множество други с добре проучено биологично въздействие. Тютюневият дим е смес от газове и микроскопични капчици; когато човек го вдишва, около петдесет процента от пушека остават в дробовете му и част от капчиците полепват направо по стените на бронхите.

Двама адвокати от екипа на Рор бързо монтираха в центъра на залата голям триножник и доктор Бронски напусна свидетелското място, за да проведе кратка лекция. Първото табло представляваше списък на всички съставки, открити в тютюневия дим. Бронски не ги изброи, тъй като беше излишно. Всички названия изглеждаха заплашителни, а събрани накуп, ставаха просто убийствени.

Следващото табло представяше доказано канцерогенните вещества и Бронски описа накратко всяко от тях. Освен тези шестнайсет, добави той, като потупваше с показалката по дланта си, в тютюневия дим може да има и други, все още неоткрити канцерогени. И е напълно възможно две или три вещества в комбинация да подсилват вредния си ефект при раковите заболявания.

Целият предобед бе посветен на канцерогените. След всяко ново табло Джери Фернандес и останалите пушачи се чувстваха все по-зле, тъй че когато напуснаха ложата, Силвия Хрътката едва се държеше на крака. Естествено, развълнуваната четворка моментално хукна към „душегубката“, както я бе нарекла Лу Дел — бързаха да палнат по цигара, преди да седнат на масата.

Обядът ги чакаше и очевидно всичко влизаше в нормални релси. На масата имаше порцеланови чинии и чай с лед в стъклени чаши. Мистър О’Райли лично поднесе сандвичите на онези, които бяха дали специални поръчки, а за останалите отхлупи грамадни тенджери с прясно сварени зеленчуци и италиански специалитети. Николас не си спести нито една възторжена дума.