Джон Гришам - Присъдата

При поредното обаждане Фич беше в своята наблюдателница заедно с двама консултанти. Конрад нервно почука на вратата. Фич бе забранил категорично на целия персонал да пристъпва към стаята без негово разрешение.

— Марли е. На четвърта линия — прошепна Конрад и Фич замръзна при тия думи. После изтича към кабинета си по тесния коридор между дъсчените стени.

— Проследи разговора — нареди той.

— Вече действаме.

— Сигурен съм, че пак ще е уличен телефон.

Фич натисна четвъртия бутон върху телефона и изрече:

— Ало.

— Мистър Фич? — долетя отсреща познатият глас.

— Да.

— Знаеш ли защо те зяпаха?

— Не.

— Утре ще ти кажа.

— Кажи ми сега.

— Няма. Защото издирваш откъде се обаждам. И ако продължиш да го правиш, повече няма да се обаждам.

— Добре, ще престана.

— Да не мислиш, че ще ти повярвам?

— Какво искаш?

— Не сега, Фич.

И тя затвори. Докато чакаше да засекат откъде се е обадила, Фич прослуша разговора още веднъж. След малко Конрад пристигна с новина, която не го изненада — уличен телефон в търговската зона на Готие, на трийсет минути път от Билокси.

Фич се отпусна в грамадния люлеещ се стол, нает специално за него, и заби поглед в стената.

— Тази сутрин я нямаше в залата — замислено промърмори той, подръпвайки козята си брадичка. — Откъде знае тогава, че ме зяпаха?

— Кой зяпаше? — заинтересува се Конрад.

Задълженията му не включваха посещения на съда и той почти не напускаше изоставения магазин. Фич обясни набързо странното поведение на съдебните заседатели.

— Кой може да й го е казал? — запита Конрад.

— Там е въпросът.

Следобедът мина под знака на никотина. От един и половина до три, а след това от три и половина до пет заседателите научиха за него много повече, отколкото би им се искало. Никотинът е отрова, която се съдържа в тютюневия дим. Всяка цигара съдържа от един до три милиграма и при пушачите, които вдишват пушека като покойния Джейкъб Уд, деветдесет процента от никотина остават в белите дробове. През повечето време доктор Бронски стоеше прав и сочеше върху триножника различни части от голямото цветно изображение на човешко тяло. Обясни най-подробно как никотинът предизвиква свиване на повърхностните кръвоносни съдове в крайниците; повишава кръвното налягане; ускорява пулса; претоварва сърцето. Ефектът му върху храносмилателната система е коварен и многостранен. Може да предизвика гадене и повръщане, особено при непривикналите пушачи. Първоначално стимулира, след това потиска слюноотделянето и перисталтиката. Действа възбуждащо върху централната нервна система. Бронски говореше методично, но искрено; от думите му излизаше, че една-единствена цигара съдържа смъртоносна доза отрова.

А най-лошото в никотина е пристрастяването към него. Последният час — Рор отново отмерваше ритъма до съвършенство — бе изпълнен с убедителни доказателства, че пристрастяването към никотина е по-неумолимо от най-страшната наркомания и това се знае от десетилетия насам.

Нивото на никотина може лесно да се променя при производството.

Ако — Бронски натърти на тази дума, — ако нивото на никотина изкуствено се завиши, пушачите, разбира се, ще се пристрастяват много по-бързо. Повече пристрастени, значи и по-големи продажби.

Отличен удар в края на заседанието.

Във вторник сутринта Николас пристигна в заседателската стая по-рано, още докато Лу Дел вареше първата кана кафе без кофеин и грижливо подреждаше подносите с пресни кифли и понички. Отстрани искряха чисто нови чинийки и чашки. Николас твърдеше, че мрази да пие кафе от пластмасова чаша, и за щастие двама други споделяха същото предубеждение. Съставиха списък с изискванията си и негова светлост побърза да ги приеме.

След влизането му Лу Дел чевръсто привърши с работата. Той се усмихна и поздрави любезно, но тя му имаше зъб от предишните сблъсъци. Николас си сипа кафе и разгърна вестника.

Както очакваше, полковникът от запаса Франк Херера пристигна малко след осем — почти цял час предварително, стиснал под мишница „Уолстрийт Джърнъл“ и още някакъв вестник. Явно не му хареса, че е изпреварен, но все пак се усмихна на Истър.

— Добрутро, полковник — сърдечно поздрави Николас. — Май сте подранили.

— И вие.

— Да, не ми се спеше. Цяла нощ сънувах никотин и почернели дробове.

След тия думи Николас се задълбочи в спортната страница. Херера разбърка кафето си и седна отсреща.