Джон Гришам - Присъдата

Надяваше се да види човека от апартамента — може би не точно днес, но в някой от близките дни. Засега не го забеляза.

— Добро утро — сърдечно се обърна Харкин към заседателите, когато залата стихна. Усмихваха се всички: съдията, секретарките, дори адвокатите спряха за миг да си шушукат и извърнаха към ложата лицемерно ухилени физиономии. — Вярвам, че сте в отлична форма. — Той помълча и изчака петнайсет глави да кимнат смутено. — Добре. Дамата, която се грижи за вас, ми съобщи, че всички са готови за днешното заседание.

Неколцина пак се усмихнаха — малко трудно им бе да си представят Лу Дел като дама.

Негова светлост вдигна списъка с въпроси, които скоро щяха да им омръзнат до втръсване. Изкашля се и усмивката му изчезна.

— А сега, дами и господа съдебни заседатели, ще ви задам няколко извънредно важни въпроса и искам да отговорите, ако усетите и най-малко колебание. Освен това бих желал да напомня, че всяко премълчаване на съществен отговор ще бъде смятано за обида на съда, която се наказва с лишаване от свобода.

Харкин остави зловещото предупреждение да витае из залата; съдебните заседатели се свиха виновно. След като реши, че е бил достатъчно ясен, той подхвана въпросите. Опитал ли е някой да обсъжда процеса с вас? Имали ли сте странни телефонни обаждания след вчерашното заседание? Забелязали ли сте непознати хора да наблюдават вас или ваши близки? Чували ли сте слухове и сплетни за някоя от страните в процеса? За адвокатите? За свидетелите? Свързвал ли се е някой с ваши приятели или роднини, за да обсъжда процеса? Опитал ли е ваш приятел или роднина да ви разпита за процеса след вчерашното заседание? Получавали ли сте какъвто и да било писмен материал, който да споменава по някакъв начин за процеса?

След всеки въпрос от дългия списък съдията надигаше глава и с надежда оглеждаше заседателите един по един, сетне, явно разочарован, продължаваше по-нататьк.

Най-поразително за съдебните заседатели бе напрегнатото очакване в този разпит. Адвокатите дебнеха всяка дума, сякаш твърдо уверени, че след миг откъм ложата ще долети обвинителен отговор. Секретарките, които по друго време деловито прелистваха папки, носеха веществени доказателства или вършеха още десетки неща без каквото и да е отношение към процеса, сега бяха замлъкнали и чакаха да видят кой заседател ще си признае. Суровото лице и повдигнатите вежди на съдията след всеки въпрос очевидно оспорваха честността на съдебните заседатели и мълчанието им заприличваше на измама.

Когато привърши, Харкин тихо изрече:

— Благодаря.

Всички в залата си поеха дъх. Заседателите се чувстваха като пребити. Негова светлост отпи глътка кафе и усмихнато подхвърли на Уендъл Рор:

— Призовете следващия си свидетел.

Рор се изправи с все същата килната папийонка, голямо кафяво леке върху бялата риза, ожулени и прашни обувки. Кимна сърдечно към ложата и заседателите неволно отвърнаха на усмивката му.

Рор имаше отделен консултант, натоварен да дебне как са облечени заседателите. Ако някой ден в ложата цъфнеха каубойски ботуши, тутакси щеше да се издокара по същия начин. За всеки случай си пазеше два чифта вехти ботуши — с остър и тъп връх. Ако времето позволяваше, би тръгнал и по гуменки. Беше го правил преди години, когато в ложата попадаха хора с гуменки. Тогавашният съдия му направи забележка. Рор обясни, че има болни крака, и измъкна медицинско свидетелство. Готов бе да се яви със спортен панталон, плетена вратовръзка, яке от изкуствена кожа, каубойски колан, бели чорапи и евтини мокасини (лъснати или кални в зависимост от случая). Хаосът в гардероба му целеше да го сближи с тия хора от ложата, принудени да седят отсреща и да слушат показания и речи по шест часа на ден.

— Бихме желали да призовем доктор Милтън Фрик — обяви той.

Доктор Фрик положи клетва, седна на свидетелското място и разсилният нагласи микрофона пред него. Скоро стана ясно, че научната му биография може да се мери на килограми — куп научни титли от разни университети, стотици публикации, седемнайсет книги, дългогодишен преподавателски стаж, няколко десетилетия изследване върху ефектите на тютюневия дим. Беше дребен човечец със съвсем кръгло лице и грамадни очила; приличаше на гений. Мина почти цял час, докато Рор изреди фантастичната му колекция от препоръчителни писма. Когато най-сетне Фрик бе предложен за вещо лице, Дър Кейбъл не прояви желание да оспорва.

— Признаваме доктор Фрик за осведомен в своята област — каза той и думите му прозвучаха едва ли не оскърбително.