Джон Гришам - Присъдата

Отчаяно искал да престане. Веднъж издържал цели две седмици, после се измъкнал посред нощ от леглото, за да запали отново. На няколко пъти опитал да ги намали — слизал до две кутии, до една и неусетно пак се връщал на три. Ходил по доктори, пробвал хипноза, акупунктура и никотинова дъвка. Но просто нямал сили да се откаже. Дори след като заболял от емфизема. Дори след като му казали, че е болен от рак.

Това било най-голямата му глупост и сега, на петдесет и една години, умирал заради нея. За бога, умоляваше той между пристъпите на кашлица, ако пушите, спрете веднага.

Джери Фернандес и Хрътката се спогледаха.

Джейкъб говореше скръбно за нещата, които губи. Съпруга, деца, внуци, приятели, риболов около Шип Айланд и тъй нататък. Селист тихичко се разплака край Рор, а не след дълго и Мили Дюпри, седнала до Николас Истьр, взе да бърше очи с книжна кърпичка.

Най-сетне първият свидетел изрече последните си слова и мониторите угаснаха. Негова светлост благодари на заседателите за успешния първи ден и обеща, че утре ще е горе-долу същото. После стана сериозен и се впусна в най-строги предупреждения да не обсъждат процеса с когото и да било, дори и със съпруг или съпруга. И още по-важно — ако някой се опита да влезе в контакт с тях, незабавно да му съобщят. Десетина минути продължи да разнищва все същата тема и накрая ги освободи до девет сутринта.

Фич и друг път се бе канил да проникне в квартирата на Истър, но сега просто трябваше да го стори. Не беше трудно. Изпрати в сградата Хосе и един сътрудник на име Дойл. Разбира се, по това време Истър седеше в заседателската ложа и страдаше заедно с Джейкъб Уд. Двамина от хората на Фйч го държаха под око за в случай, че заседанието приключи по-рано.

Хосе остана в колата да дежури до телефона и да наблюдава предния вход, докато Дойл изчезна вътре. Дойл се изкачи по стълбището и в дъното на мрачния коридор откри апартамент 312. От съседните врати не долиташе нито звук. Всички бяха на работа.

Той разклати паянтовата брава, после я стисна здраво и пъхна в процепа дълга пластмасова лента. Ключалката щракна, дръжката се завъртя. Дойл едва-едва открехна вратата и зачака дрънченето на алармена инсталация. Тишина. В тая стара сграда с бедни наематели липсата на аларма си беше съвсем в реда на нещата.

След миг Доил се озова вътре. Измъкна малък фотоапарат със светкавица и бързо засне кухнята, хола, банята и спалнята. Щракна отблизо списанията върху евтината масичка, купчинките книги на пода, компактдисковете върху стереоуредбата и дискетите около учудващо скъпия персонален компютър. Като внимаваше да не размести нищо, той откри в гардероба сив спортен пуловер с червен кант и също го фотографира. Отвори хладилника и засне съдържанието му, после стори същото с шкафчето под мивката.

Квартирата беше малка и евтино обзаведена, но поне се поддържаше чиста. Климатичната инсталация беше изключена или повредена. Доил засне термостата. За по-малко от десет минути бе успял да извърти две ленти и да установи твърдо, че Истър наистина живее сам. Нямаше и следа да е и влизал друг човек, особено жена.

Той грижливо заключи вратата и безмълвно се отдалечи. Десет минути по-късно пристигна в кабинета на Фич.

Николас напусна съдебната палата пеш и пътем спря в кулинарния магазин „О’Райли“, откъдето си купи триста грама пушена пуйка и кутия салата с макарони. Продължи кьм къщи, без да бърза — явно се наслаждаваше на слънчевите лъчи след цял ден между четири стени. От бакалницата на ъгъла си взе бутилка студена минерална вода и отпи няколко глътки в движение. Спря да погледа как няколко негьрчета играят баскетбол на площадката до църквата. Мина през малкия парк и едва не се откъсна от преследвача си. Но когато излезе от другата страна и отново отпи глътка вода, вече не се съмняваше, че го следят. Един от копоите на Фич — дребен азиатец на име Панг с бейзболно каскетче — се бе стреснал, че ще го изтърве, и избърза напред. Николас го забеляза през храстите.

Пред апартамента си той измъкна малък ключодържател и набра върху бутоните му четирицифрен код. Червената светлинка изгасна, светна зелено и Николас отключи вратата.

Миниатюрната камера беше скрита във вентилацията над хладилника и от това стратегическо място имаше пълен обзор към кухнята, хола и вратата на банята. Николас веднага се отправи към компютъра и след броени секунди установи две неща. Първо — че никой не се е опитвал да го включи. Второ — че точно в 16,52 някой е проникнал незаконно в апартамента.