Джон Гришам - Присъдата

Първият свидетел на процеса беше покойният Джейкъб Уд, заснет с видеокамера няколко месеца преди смъртта си. Пред съдебните заседатели имаше два петдесетсантиметрови монитора, а шест други заемаха ключовите места из залата. Монтажът им бе приключил, докато заседателите пируваха в „Мери Махоуни“.

Джейкъб Уд лежеше подпрян на възглавници, вероятно в болнично легло. Беше облечен с проста бяла тениска и завит с чаршаф от кръста надолу. Изнемощял, мършав и блед, той дишаше кислород от малка тръбичка, която минаваше през костеливата му шия и изчезваше в ноздрата. Когато му казаха да започва, той погледна към камерата и бавно изрече името и адреса си. Говореше дрезгаво и мъчително. Освен всичко друго страдаше от емфизема.

Несъмнено наоколо имаше адвокати, макар че се виждаше само лицето на Джейкъб. От време на време хората извън кадър се впускаха в препирни, но ДЖейкъб не им обръщаше внимание. Беше на петдесет и една, изглеждаше с двайсет години по-стар и явно не му оставаше много.

Подканен от Уендъл Рор, той описа биографията си още от раждането и това отне почти час. Детство, училище, приятели, дом, служба във флота, брак, работа, деца, навици, увлечения, колеги, пътешествия, отпуски, внуци, наближаваща пенсия. Първите мигове на този задгробен разказ бяха потресаващи, но скоро заседателите разбраха, че човекът е живял скучничко като самите тях. След обилния обяд стомасите им натежаха и те почнаха нетърпеливо да се въртят на скамейките. Налегна ги дрямка. Накрая се отегчи дори Хърман, който чуваше само гласа, а за лицето трябваше да напряга въображение. За щастие негова светлост споделяше страданията им и след час и двайсет минути обяви кратка почивка.

Четиримата пушачи между съдебните заседатели бяха зажаднели за цигара и Лу Дел радостно ги поведе покрай мъжката тоалетна към една тясна стаичка с отворен прозорец, където обикновено дьржаха малолетните престъпници в очакване на присъдата.

— Ако и след тоя процес не захвърлите цигарите, значи нещо не ви е наред — подметна тя. Плоският опит за шега не предизвика нито една усмивка и Лу Дел побърза да се измъкне.

Пръв извади цигара Джери Фернандес. Беше на трийсет и осем години, работеше в автосалон, имаше купища дьлгове към игралния дом и бракът му едва се крепеше. След като запали, той протегна запалката си към трите жени. Те засмукаха жадно и пуснаха синкави облачета през отворения прозорец.

— Лека му пръст на Джейкъб Уд — подхвърли Джери вместо наздравица.

Жените мълчаха. В момента ги вълнуваха само цигарите.

В ролята си на старши Граймс вече им бе изнесъл кратка лекция за забраната да обсъждат процеса; изцяло се присъединяваше към непрестанните предупреждения на Харкин и твърдеше, че не ще търпи нарушители. Но сега Хърман го нямаше, а Джери бе любопитен.

— Чудя се дали нашият Джейкъб е опитвал да ги зареже? — уж небрежно подхвърли той.

Силвия Тейльр-Татъм засмука свирепо своята тънка дамска цигара и отвърна:

— Сигурна съм, че ще узнаем.

Изпод дьлгия й нос бликна впечатляваща струя синкав дим. Джери обичаше да лепи прякори и вече тайничко я бе кръстил Хрътката заради мършавото лице, острия щръкнал нос и рунтавата прошарена коса, която се разделяше точно по средата на темето и тежко падаше над раменете. Беше висока към метър и осемдесет, кокалеста и вечно навъсена, тъй че другите гледаха да я заобикалят. Хрътката имаше независим характер.

— Чудя се кой ли ще е следващият — опита се да завърже разговор Джери.

— Сигурно някой доктор — отсече Хрътката, гледайки през прозореца.

Другите две пушеха мълчаливо и Джери реши да не им досажда.

Името на жената бе Марли, или поне така се представяше в този момент от живота си. Беше трийсетгодишна, с къса кестенява коса, кафяви очи, среден ръст, крехка фигура и специално подбрани простички дрехи, за да не привлича внимание. В тесни джинси или къса пола би изглеждала страхотно; всъщност ловеше окото с всякакво облекло или без него, но засега дьржеше никой да не я забележи. Вече на два пъти бе посещавала съдебната зала — първия път преди две седмици, по време на друг процес, а след това при подбора на заседателите. Отлично познаваше терена. Знаеше къде е кабинетът на съдията и къде обядва най-често. Знаеше всички адвокати на ищеца и ответника — внушително постижение само по себе си. Беше чела съдебните протоколи. Знаеше в кой хотел ще се спотайва Ранкин Фич до края на процеса.