Джон Гришам - Присъдата

Те твърдяха, че могат да оценяват съдебните заседатели според най-дребните им жестове и реакции по време на заседанията. Николас отново се усмихна. Ами ако си бръкнеше в носа и останеше тъй за пет минути? Как ли щяха да изтълкуват тая дребна реакция?

Не успя да определи какво представлява останалата част от публиката. Без съмнение в залата присъстваха обичайното множество журналисти, отегчени местни адвокати и други редовни посетители на съда. Съпругата на Хърман Граймс седеше в дьното и сияеше от гордост, че мъжът й е избран на тъй отговорна длъжност. Най-сетне съдията Харкин престана да бъбри и махна с ръка на Уендьл Рор, който бавно стана, закопча се, демонстрира пред заседателите цялото си изкуствено чене и величаво закрачи към подиума. Обясни, че това е встъпителното му изявление и с него ще се опита да обясни пред съда същината на случая. В залата настана мъртвешка тишина.

Предстоеше да се докаже, че цигарите предизвикват рак на белите дробове и по-специално, че покойният мистър Джейкъб Уд, един чудесен човек, е починал от рак след почти трийсет години тютюнопушене. Цигарите го погубиха, тържествено обяви Рор, опипвайки прошарената си остра брадичка. Гласът му звучеше дрезгаво, но ясно и ту се издигаше, ту спадаше, за да подсили драматичния ефект. Рор беше същински артист, закален театрален ветеран, чиито омачкани дрехи, килната папийонка и тракащо чене служеха на една-едничка цел — да го сближат с обикновения човек. Той не гонеше съвършенството. Нека адвокатите на ответника се пъчат в безупречни тъмни костюми и бръщолевят високомерно пред съдебните заседатели. Рор нямаше нужда от това. Тук беше пред свои хора.

Но как да се докаже, че цигарите предизвикват рак на белите дробове? О, всъщност има купища доказателства. Първо ще доведат от цялата страна най-изтъкнатите специалисти и изследователи на рака. Да, точно така, тия славн мъже вече пътуват към Билокси, за да си поговорят със съдебните заседатели и чрез планини от статистически данни да обяснят най-недвусмислено, че цигарите наистина пре дизвикват рак на белите дробове.

После — тук Рор не се удържа от злорада усмивкаа — ищецът ще представи на съдебните заседатели хора, които някога са работили в тютюневата промишленост. Тук, в съдебната зала, ще се извадят на показ кирливите ризи. Уликите вече се стичат насам от всички страни.

С две думи, ищецът ще докаже, че цигареният дим предизвиква рак на белите дробове, тъй като съдьржа канцерогенни вещества, пестициди и радиоактивни частици.

В залата вече почти нямаше човек, който да се съмнява, че Уендьл Рор е способен да докаже всичко това, и то без особени усилия. Той помълча, вкопчи се в килнатата си папийонка и огледа записките, после благоговейно заговори за покойния Джейкъб Уд. Любещ баща и съпруг, трудолюбив служител, благочестив католик, участник в църковния футболен отбор, ветеран. Започнал да пуши още в най-ранна възраст както всички по онова време, без да осъзнава гибелната заплаха. И тъй нататък…

За момент Рор сякаш попрекали с драматизма, но веднага го осъзна. Накратко се спря на въпроса за щетите. Това е голям и изключително важен процес, обяви той. Вдовицата очаква и несъмнено ще поиска много пари. Не само реалното обезщетение — изразено в икономическата стойност на живота на Джейкъб Уд плюс духовните терзания на семейството, лишено от неговата обич и топлина — но и тежко финансово наказание за виновника.

Тук Рор подхвана многословно обяснение относно наказателното обезщетение, на няколко пъти изтърва нишката и за повечето съдебни заседатели стана ясно, че от възторг при мисълта за страховитата присъда е почнал да се разсейва.

Съдията Харкин бе отредил с писмена заповед по един час за встъпителното изявление на всяка страна. И също тъй писмено бе обещал да прекъсва всеки адвокат, който надхвърли лимита. Макар да страдаше от всеобщата адвокатска страст към словесните излияния, Рор знаеше, че часовникът на негова светлост не е за подценяване. След петдесет минути той приключи с трогателен призив за правосъдие, благодари за вниманието, усмихна се, тракна с ченетата и се върна на място.

Петдесет минути на стол без разговор и почти без движение се равняват на часове и съдията Харкин разбираше това. Той обяви петнайсет минути почивка, след което дойде ред на ответника.

Дъруд Кейбъл приключи с речта си за по-малко от трийсет минути. Хладнокръвно и трезво увери съдебните заседатели, че „Пинекс“ също разполага с експерти, учени и изследователи, които ясно ще обяснят, че цигарите всъщност не предизвикват рак. Първоначалният скептицизъм би бил напълно естествен и той молеше само за търпеливост и отърсване от предразсъдъците. Дър не използваше записки и изстрелваше всяка дума право в лицето на някой от съдебните заседатели. Очите му пълзяха по първия ред, после неусетно прескачаха на втория, срещайки любопитните погледи един по един. Гласът и втренченият му взор бяха едва ли не хипнотични, но искрени. Просто нямаше как да не повярваш на подобен човек.