Джон Гришам - Присъдата

— Дълго помещение, около осем на пет, дългата страна е пред теб, тясната отляво и отдясно, в средата има дълга маса със столове наоколо, най-близкият на два метра и половина.

Докато слушаше сведенията, той застина, само главата му се въртеше в изброяваните посоки. Отзад Лу Дел стоеше на прага с ръце на кръста и явно умираше от желание да връчи кексче на горкия слепец.

Николас пристъпи напред и се представи. Стисна протегнатата ръка на Граймс и двамата си размениха любезности. После поздрави мисис Граймс и отведе Хърман до масата със закуски, където му наля чаша кафе и добави сметана и захар. Описа подробно поничките и кексчетата предпазна мярка срещу Лу Дел, която продължаваше да виси на вратата. Хърман заяви, че не е гладен.

— Любимият ми чичо е сляп — съобщи Николас, без да се обръща конкретно към някого. — Бих сметнал за чест, ако ми разрешите да ви помагам по време на процеса.

— Напълно съм способен да се грижа за себе си — възрази Хърман с леко раздразнение, но жена му се усмихна сърдечно, после намигна и кимна.

— Не се и съмнявам — каза Николас. — Но знам, че има множество дребни затруднения. Просто искам да ви помогна.

— Благодаря — отвърна Хърман след кратко мълчание.

— Благодаря ви, сър — добави жена му.

— Ако ви потрябва нещо, аз съм отвън — обади се Лу Дел.

— По кое време да го прибера? — запита мисис Граймс.

— В пет следобед — уведоми я Лу Дел, докато затваряше вратата. — Ако се освободят по-рано, ще ви позвъня.

Сега Хърман носеше тъмни очила. Грижливо сресаната му коса беше гъста, кестенява и съвсем леко прошарена.

— Имаме малко канцеларска работа — каза Николас, когато останаха сами. — Седнете тук отпред и ще ви прочета всичко.

Хърман протегна ръка към масата, остави кафето, после опипа за стола. Очерта го с връхчетата на пръстите си, ориентира се и седна. Николас взе инструкцията и започна да чете.

След като подборът бе глътнал луди пари, мнения заваляха отвсякъде. Всеки държеше да се изкаже. Експертите на ответника гръмогласно се поздравяваха, задето са подбрали толкова свестни заседатели, макар че най-често излизаха да се пъчат пред дребните адвокатчета, грохнали от денонощен труд. Дър Кейбъл знаеше, че има по-лоши избраници, но бе виждал и далеч по-дружелюбни. Освен това от години бе усвоил една проста истина: реакцията на съдебния заседател просто не се поддава на предвиждане. Фич беше щастлив, поне доколкото можеше да си позволи, макар че това не му пречеше да фучи и натяква за всичко. Между заседателите имаше четирима пушачи. Фич се вкопчваше в тайното поверие, че със своите игрални домове и барове за стриптийз крайбрежието на Мексиканския залив около разгулния Ню Орлиънс е едно твърде прилично местенце, озарено от похвална търпимост към порока.

От другата страна на улицата Уендъл Рор й неговият съдебен екип изразяваха пълно задоволство от подбора. Особено ги радваше неочакваното включване на Хърман Граймс, първия сляп съдебен заседател, откакто се помнеха. Мистър Граймс бе настоял да се отнасят към него „както към зрящите“ и дори бе заплашил да заведе дело, ако постъпят другояче. Светкавичната му реакция в тази посока стопляше сърцата на Рор и неговата дружина, а недъгът му беше същинска мечта за всеки привърженик на иска. Ответникът се опита да изтъкне всички възможни пречки, включително и неговата неспособност да види веществениге доказателства. Съдията разреши на адвокатите тихо да поразпитат Мистър Граймс по въпроса и той ги увери, че не вижда никакви затруднения, ако веществените доказателстна могат да бъдат описани в документ. Тогава негова светлост реши, че за описанията ще бъде привлечен отделен съдебен секретар. След това информацията можеше да бьде въведена в компютъра на Граймс и преработена в брайлова азбука, а той да я изчете вечерта. Мистър Граймс посрещна решението възторжено и престана да заплашва със съдебен процес. Ответникът поомекна, особено след като се разкри, че дълги години е пушил и няма нищо против общуването с пушачи.

С други думи, и двете страни проявяваха умерено удовлетворение от съдебните заседатели. Между тях нямаше радикално настроени. Не притежаваха вредни навици. Всички имаха гимназиално образование, двама бяха завършили колеж, а други трима бяха изкарали квалификационни курсове. Според анкетата Истър имаше гимназиална диплома, но около висшето му образование все още витаеше пълна загадка.

И докато се готвеха за първия истински съдебен ден, двете страни тихомълком размишляваха над главния въпрос — онзи, който най-често изплуваше в догадките им. За хиляден път гледаха реда на настаняване, взираха се в лицата и се питаха отново и отново: „Кой ще бъде водачът?“