Джон Гришам - Присъдата

Всяка група съдебни заседатели си има водач и именно той определя присъдата. Скоро ли щеше да излезе наяве? Щеше ли да се спотайва, докато дойде време за закрити дебати? Засега не го знаеха и самите заседатели.

Точно в десет съдията Харкин огледа препълнената зала и реши, че всичко си е на място. Той леко потропа с чукчето и шушукането стихна. Всички бяха готови. Харкин кимна на стария разсилен Пит с избеляла кафява униформа и каза само:

— Да влязат съдебните заседатели.

Погледите се стрелнаха към вратата до ложата. Най-напред изникна Лу Дел, повела като квачка своите подопечни, сетне дванайсетте избраници се изнизаха един по един и тръгнаха към местата си. Трите резерви се настаниха на сгъваемите столове. След кратко суетене — наместваха се възглавнички, чанти, документи и книги — заседателите притихнаха и, естествено, забелязаха, че всички са се вторачили в тях.

— Добро утро — гръмогласно изрече негова светлост с широка усмивка. Повечето заседатели кнмнаха. — Вярвам, че сте открили кабинета си и сте готови за работа. — Той помълча и, кой знае защо, повдигна петнайсетте подписани инструкции, събрани от Лу Дел. — Имаме ли старши съдебен заседател?

Дванайсет глави кнмнаха едновременно.

— Добре. Кой е той?

— Аз, ваша светлост — отвърна от първия ред Хърман Граймс.

За миг всички адвокати, консултанти и представители на ответника хлъцнаха от изненада. После бавно си поеха дъх, без да покажат дори за миг, че изпитват каквото и да било друго чувство, освен безмерна обич и дружеска почит към слепия заседател, който сега стоеше начело. Може пък да го бяха избрали просто от състрадание.

— Много добре — заяви негова светлост, облекчен от факта, че заседателите са преодолели този необходим избор без проява на разногласия.

Беше виждал далеч по-тежки случаи. Веднъж заседателите се разделиха поравно на бели н черни. Не успяха да си изберат старши, а по-късно се караха жестоко за обедното меню.

— Навярно сте прочели моите инструкции — продължи той и се впусна в подробна лекция, като повтори по два пъти всичко, което вече им бе изложил писмено.

Николас Истър седещ на първия ред, второто място от ляво на дясно. Докато Харкин изреждаше монотонно съвет подир съвет, той се зае с безизразно лице да оценява останалите играчи. Почти без да мърда глава, стрелна поглед из залата. Струпани около масите си като нетърпеливи лешояди над мърша, всички адвокати без изключение зяпаха ложата най-безцеремонно. Е, навярно скоро щеше да им омръзне.

На втория ред зад ответника седеше Ранкин Фич — тлъсто лице със зловеща козя брадичка, втренчено право в гърба на човека отпред. Опитваше се да не слуша наставленията на Харкин и същевременно да прикрие интереса си към съдебните заседатели, но Николас го познаваше добре. Фич не пропускаше нищо.

Преди четиринайсет месеца го бе видял на процеса „Симино“ в Алънтаун, Пенсилвания. И тогава изглеждаше същият — дебел и потаен. По-късно го бе видял на тротоара пред Съдебната палата в Броукън Ароу, Оклахома, по време на процеса „Глейвин“. Две срещи с Фич му бяха предостатъчни. Николас знаеше, че той вече е открил лъжата за колежа в Северен Тексас. Знаеше още, че вдъхва на Фич повече страхове, отколкото който и да било друг съдебен заседател. И имаше защо.

На двата реда зад Фич седяха унили момчета с елегантни тъмни костюми и Николас разбра, че това трябва да са подплашените финансистчета от Уолстрийт. Според сутрешните вестници пазарът засега не се бе повлиял от подбора на заседателите. Акциите на „Пинекс“ твърдо стояха на осемдесет долара парчето. Той неволно се усмихна. Ако сега скочеше на крака и ревнеше: „Според мен ищцата трябва да получи милиони!“, тъмните костюми щяха да хукнат към вратата и още преди пладне „Пинекс“ щеше да падне с десет пункта.

Другите три компании — „Трелко“, „Смит Гриър“ и „Конпак“ — също се котираха без сътресения.

На предните редове седяха групички изтерзани души и Николас беше уверен, че това са експертите по подбора. Сега, след като всичко бе свършило, те преминаваха към следващия етап — наблюдението. Окаяната им участ повеляваше да изслушват всяка свидетелска дума и да предсказват как ще я възприемат съдебните заседатели. Според стратегията, ако някой свидетел се окажеше съмнителен или дори вреден, той трябваше незабавно да бъде смъкнат от свидетелското място и пратен у дома. Сетне пораженията можеха евентуално да се заличат чрез друг, по-способен свидетел. В това отношение Николас имаше известни колебания. Беше чел много за консултантите по подбора, дори бе присъствал на един семинар в Сейнт Луис, където адвокати разправяха бойни спомени за тежки присъди, но все още се чудеше дали тези „напредничави“ експерти не са най-обикновени шарлатани.