Джон Гришам - Присъдата

— От осемнайсет години ги правя — съобщи жената — По-рано им слагах и стафиди, ала се наложи да престана.

И тя срамежливо врътна очи към него сякаш следваше нещо твърде неприлично.

— Защо? — неволно запита той.

— Предизвикват газове. Понякога в съдебната зала се чува всеки звук. Нали ме разбирате?

— Мисля, че да.

— Кафе?

— Сам ще си сипя.

— Добре тогава. — Тя се завъртя и посочи купчинка листове в средата на дьлгата маса. — Това са инструкции от съдията Харкин. Той заръча всеки заседател да вземе един екземпляр, да го изчете внимателно и да се подпише отдолу. По-късно ще събера.

— Благодаря.

— Ако ви трябва нещо, аз ще съм до вратата. Там си седя. Тоя път щели да ми натресат и някакъв скапан полицай, представяте ли си? Направо ми прилоша като чух. Сигурно ще излезе тъпанар, дето не може и хамбар да улучи с ловджийско чифте. Ама пък, като си помисля, по-голям процес май не сме имали досега. Граждански искам да кажа Ако взема да разправям какво сме видели по криминалната част, няма и да ми повярвате. — Тя се пресегна и енергично дръпна вратата. — Е, потрябва ли нещо, аз съм насреща.

Вратата хлопна и Николас се вторачи в кексчето. Предназливо отхапа съвсем малко залче. Имаше вкус на трици със захар и той неволно си помисли за звуците в съдебната зала. Захвърли го в кошчето и си наля черно кафе в пластмасова чашка. Порцеланови нямаше. Ако смятаха обаче да го държат тук на походни условия от четири до шест седмици, трябваше да осигурят и свестни чаши. А щом областната управа можеше да прежали пари за толкова закуски, все щеше да намери отнякъде нормални понички и кроасани.

Мислено отбеляза липсата на кафе без кофеин. Нямаше и гореща вода за чай в случай, че някой от новите му колеги не е поклонник на кафето. Дано поне обядът да е приличен, каза си той. Не възнамеряваше да се прехранва с рибна салата през идните шест седмици.

Покрай масата в средата на стаята грижливо бяха подредени дванайсет стола. Нямаше и следа от дебелия слой прах, който бе забелязал преди три седмици; сега помещението изглеждаше далеч по-спретнато и подготвено за работа. На едната стена висеше голяма черна дъска с чиста гъба и няколко нови тебешира. Отсреща, от другата страна на масата, три грамадни прозореца откриваха изглед към моравата пред съда, все още зелена и свежа, макар че лятото бе отминало преди месец. Николас пристъпи натам и се загледа в пешеходците по тротоара.

Посланието от съдията Харкин съдържаше няколко препоръки и цял куп забрани. Организирайте се. Изберете си старши съдебен заседател, а ако не успеете, уведомете негова светлост и той с удоволствие ще стори това вместо вас. Носете винаги червено-белите заседателски значки. Ще ги получите от Лу Дел. Донесете си четиво за свободното време. Не се срамувайте да задавате въпроси. Не обсъждайте процеса помежду си, освен ако негова светлост ви нареди. Не обсъждайте процеса с когото и да било, в никакъв случай. Не напускайте съда без разрешение. Не използвайте телефоните без разрешение. Обядът ще се доставя и консумира в стаята на съдебните заседатели. Дневното меню ще бъде на ваше разположение всяка сутрин в девет, преди началото на процеса. Незабавно уведомете съда, ако някои влезе във връзка с вас или ваши познати по въпрос, свързан с участието ви в процеса. Незабавно уведомете съда, ако видите, чуете или усетите нещо подозрително, дори и да не изглежда свързано с участието ви в процеса.

Последните две препоръки звучаха странно. Но Николас знаеше подробности за един подобен процес в Източен Тексас, който се бе провалил още на първата седмица, когато стана ясно, че загадъчни агенти бродят из градчето и подмамват с огромни суми близките на съдебните заседатели. Пришълците изчезнаха, преди да ги заловят и не стана ясно за кого работят, макар че и двете страни се обсипаха с разпалени обвинения. По-хладнокръвните наблюдатели се обзалагаха, че цялата история е работа на тютюневата компания. Съдебните заседатели бяха проявили явна симпатия към нея, а ответникът посрещна с огромна радост провала на делото.

Макар да не разполагаше с доказателства, Николас твърдо вярваше, че зад подкупите се крие сянката на Ранкин Фич. И знаеше, че Фич скоро ще се заеме с новите му колеги.

Той подписа инструкцията и я остави на масата. От коридора долетяха гласове — Лу Дел посрещаме нов заседател. Вратата се отвори с тътен и мистър Хърман Граймс влезе, почуквайки отпред с бастунчето си. Жена му го следваше плътно, но без да го докосва. С един мигновен поглед тя обхвана цялата стая и тихичко му я описа: