Джон Гришам - Присъдата

След като привърши с това, той безстрашно се гмурна в същината на въпроса. Докато Рор наблягаше върху ужасите на пристрастяването, Кейбъл посвети речта си на свободния избор.

— Можем ли всички единодушно да заявим, че при злоупотреба цигарите стават опасни? — запита той и изчака повечето присъстващи да кимнат. Кой би оспорил очевидната истина? — Така, чудесно. След като всички го знаят, можем ли също тъй единодушно да заявим, че пушачът би трябвало да е наясно с опасността?

Отсреща отново закимаха, но все още не вдигаха ръце. Дър се вгледа в кандидатите и спря поглед върху безизразното лице на Николас Истър, който седеше на третия ред, осми надясно от пътеката. След отсяването Истър вече не беше петдесет и шести, а трийсет и втори. С всяко поредно заседание минаваше все по-напред. Лицето му не изразяваше нищо, освен напрегнато внимание.

— Това е много важен въпрос — бавно изрече Кейбъл и думите му отекнаха в тишината. Той лекичко надигна пръст срещу тях и добави: — Смята ли някой от вас, че човек, който е решил да пуши, не би могъл да знае какво го заплашва?

След като бе пуснал въдицата, той търпеливо изчака и скоро първата жертва клъвна. Откъм четвъртия ред бавно се надигна ръка. Кейбъл се усмихна и пристъпи напред.

— Да, мисис Тътуайлър, ако не греша. Станете, моля.

С нетърпение бе очаквал въпросите, но радостта му скоро помръкна. Мисис Тътуайлър се оказа крехка шейсетгодишна женица с гневно лице. Тя се изправи, вирна глава и заяви:

— Имам въпрос към вас, мистър Кейбъл.

— Слушам ви.

— Ако всички знаят, че цигарите са опасни, защо вашият клиент продължава да ги произвежда?

Неколцина нейни колеги по редовете се ухилиха. Всички погледи се впиха в Дъруд Кейбъл, който не трепна, макар че усмивката му изчезна.

— Чудесен въпрос — високо отвърна той. Нямаше намерение да отговаря по същество. — Смятате ли, че производството на цигари трябва да бъде забранено изцяло, мисис Тътуайлър?

— Да.

— Дори ако хората държат на своето право да изберат тютюнопушенето?

— Цигарите водят към пристрастяване, мистър Кейбъл, и вие добре го знаете.

— Благодаря, мисис Тътуайлър.

— Производителите повишават съдържанието на никотин, хващат невинни хора в примката, а после хвърлят луди пари за реклама, та да продават все повече и повече.

— Благодаря, мисис Тътуайлър.

— Не съм свършила — възпротиви се тя, като вкопчи пръсти в предната облегалка и вирна глава още по-високо. — Производителите открай време отричат, че пушенето води към пристрастяване. Лъжат и вие го знаете. Защо не напишат истината върху пакетите?

Лицето на Дър оставаше все тъй безизразно. Той търпеливо изчака, после запита кротко:

— Свършихте ли, мисис Тътуайлър?

Жената явно искаше да каже още много неща, но изведнъж осъзна, че не им е тук мястото.

— Да — отвърна тя почти шепнешком.

— Благодаря. Реакции като вашата са изключително важни за подбора на съдебните заседатели. Благодаря ви от все сърце. Можете да седнете.

Тя се озърна, сякаш очакваше някой друг да стане и да се включи в схватката, но не срещна подкрепа и се отпусна на скамейката. Спокойно би могла да напусне съдебната зала още сега.

Кейбъл побърза да премине към не тъй парливи теми. Зададе куп въпроси, предизвика тук-там по някоя реакция и предостави на специалистите по жестовете доста храна за размисъл. Приключи по пладне, тькмо навреме за една кратка обедна почивка. Харкин освободи кандидатите до три следобед, но на адвокатите заръча да хапнат набързо и да се върнат след четирийсет и пет минути.

В един часа празната зала бе заключена, адвокатите се струпаха на ята около масите и Джонатан Котлак се изправи, за да уведоми съда:

— Ищецът приема заседател номер едно.

Никой не прояви изненада. Всички направиха отметка в разпечатките си, включително и негова светлост, който след кратко мълчание запита:

— Ответникът?

— Ответникът приема номер едно.

Отново никаква изненада. На първо място в списъка стоеше Рики Колман, млада съпруга и майка на две деца, която никога не бе пушила и работеше като администраторка в болница. По десетобалната система Котлак и хората му я оценяваха за седмица въз основа на неините писмени отговори, познанията й по здравеопазване и проявения жив интерес към всичко казано досега. Ответникът и даваше шест точки и би я отхвърлил, ако на първия ред нямаше още неколцина нежелателни кандидати.

— Дотук добре — тихичко промърмори Харкин и извиси глас: — Продължаваме. Заседател номер две, Реймънд Ламонет.