Джон Гришам - Присъдата

Мистьр Реймънд Ламонет предизвика първия стратегически сблъсък в подбора. И двете страни не го искаха — оценяваха го за около 4,5. Той беше отявлен пушач, но упорито се мъчеше да откаже цигарите. Писмените му отговори се оказаха напълно нечетливи и абсолютно безполезни. Специалистите по жестовете от двете страни докладваха, че мистьр Ламонет ненавижда адвокатите и всичко свързано с тях. Преди години едва не бе загинал под колата на пиян шофьор. Всички опити да получи обезщетение бяха завършили с неуспех.

Според правилата за подбор всяка от страните имаше право на определен брой безусловни възражения или „секири“ както често ги наричаха, тьй че да отхвърли неколцина кандидати без каквото и да било обяснение. Поради важността на процеса съдията Харкин бе разрешил по десет секири вместо обичайните четири. И двете страни искаха да се отьрват от Ламонет, но трябваше да си пазят козовете за далеч по-неприятни кандидати.

Ищецът трябваше да се изкаже пръв и след кратко колебание Котлак заяви:

— Отхвърляме заседател номер две.

— Първо безусловно възражение от страна на ищеца — отбеляза Харкин.

Малка победа за ответника. В последния момент Дър Кейбъл бе решил да отхвърли Ламонет, ако Котлак го одобри.

Ищецът отхвърли номер три, съпругата на високопоставен служител, а след нея и номер четири. Стратегическите удари продължаваха и всъщност покосиха целия първи ред. Оцеляха само двамина. Касапницата продължи с втория ред, където едва петима надживяха възраженията, включително две от страна на самия Харкин. Когато преминаха към третия ред, вече бяха избрани седем съдебни заседатели. Само след осем места щяха да стигнат до голямата въпросителна — Николас Истьр, кандидат номер трийсет и две, който досега бе слушал внимателно и изглеждаше поносим, макар че тайно всяваше ужас и у двете страни.

Тъй като в момента Котлак бе подхванал шепнешком усилени консултации с един от експертите за двама кандидати на четвърти ред, Уендъл Рор пое неговата функция и покоси номер двайсет и пет. Това беше деветата секира на ищеца. Последната се пазеше за един страховит и широкоизвестен републиканец от четвъртия ред, ако подборът стигнеше дотам. Ответникът отхвърли номер двайсет и шест, с което изразходва осмото си възражение. Заседатели номер двайсет и седем, двайсет и осем и двайсет и девет бяха приети. На номер трийсет ответника предложи заседателят да отпадне по обективни причини, без това да се брои за секира. Дър Кейбъл помоли съдията да обсъдят някои въпроси без вписване в протокола. Рор се позачуди малко, но не възрази. Кейбъл подаде на противника си и съдията по една тьнка папка, после тихичко обясни:

— Ваша светлост, от достоверни източници узнахме, че кандидат номер трийсет, Бони Тайъс, е пристрастена към лекарството ативан, което се взема само по лекарско предписание. Не е лекувана, не е задържана, не е признавала открито да има проблеми. Във въпросника си не споменава нито дума за това. Живее кротко, работи и има съпруг, макар да е омъжена за трети път.

— Откъде знаете всичко това? — запита Харкин.

— От нашето доста подробно проучване на всички възможни съдебни заседатели. Уверявам ви, ваша светлост, че не сме имали никакъв пряк контакт с мисис Тайъс.

Заслугата беше на Фич. Засякоха втория й съпруг в Нашвил, където миеше камиони край една денонощна закусвалня до магистралата. Срещу сто долара в брой човекът охотно разказа всичко, каквото помнеше за бившата си жена.

— Какво ще кажете, мистър Рор? — запита негова светлост.

Без да се колебае нито миг, Рор излъга:

— Разполагаме със същата информация, ваша светлост.

И той хвърли нежен поглед към Джонатан Котлак, който на свой ред се вторачи свирепо в адвоката, отговорен за проучването на Бони Тайъс. Да хвърлят дотук над милион долара за подбора, а да пропуснат такъв съдбоносен факт!

— Чудесно. Заседател номер трийсет отпада по обективни причини. Отново към протокола. Заседател номер трийсет и едно?

— Можем ли да прекъснем за няколко минути, ваша светлост? — запита Рор.

— Да. Но не се бавете.

След трийсет имена вече имаше десет утвърдени; девет бяха отхвърлени от ищеца, осем от ответника и три от съда. Подборът едва ли щеше да стигне до четвъртия ред, затова Рор се вкопчи в последната секира, огледа номерата от трийсет и едно до трийсет и шест и прошепна на сгушената си група:

— Кой смърди най-зле?

Всички посочиха единодушно номер трийсет и четири — злобна бяла дебелана, която ги стресна още през първия ден. Името и беше Уилда Хани и вече от месец насам държаха на всяка цена да се отърват от Дебелата Уилда. Още минута-две оглеждаха списъците и се споразумяха да приемат номера трийсет и едно, трийсет и две, трийсет и три и трийсет и пет. Не че бяха кой знае колко привлекателни, но във всички случаи стояха далеч над Дебелата Уилда.