Джон Гришам - Присъдата

Беше изчел три книги за тайните на графологията.

Отново се върна към въпроса за тютюневите субсидии, защото не беше лесен. Разполагаше с готов, отдавна обмислен отговор И искаше да го изложи съвсем ясно. А дали да не го замъгли? Дали да не отговори така, че да прикрие чувствата си, без да стресне и двете страни?

Почти същите въпроси бяха използвани и миналата година при делото „Симино“ в Алънтаун, щата Пенсилвания. Тагава Николас се наричаше Дейвид Ланкастър; временно прекъснал студент по режисура, с истинска черна брадичка и фалшиви очила с рогови рамки, който работеше в магазин за видеокасети. Преди да предаде формуляра през втория ден от подбора на заседателите, той бе преписал всички въпроси. Делото беше подобно, но с друга вдовица, друга тютюнева компания и друга тълпа адвокати. Само Фич си оставаше същият.

Онзи път Николас-Дейвид бе успял да се справи с препятствията, но подборът на заседателите привърши четири реда, преди да стигнат до него. Тогава обръсна брадата, захвърли фалшивите очила и след един месец напусна града.

Докато пишеше, сгъваемата масичка леко потрепваше под ръката му. Тесният хол отдясно беше обзаведен с паянтов люлеещ се стол, телевизор върху сандък и прашен диван, купен на битпазара за петнайсет долара. Навярно би могъл да си позволи по-прилична квартира, но всеки договор за наем оставя следа. Знаеше, че наоколо дебнат хора, готови, ако потрябва, да се ровят и из боклука му, само и само да открият какво представлява всъщност.

Помисли си за блондинката и се запита къде ли ще цъфне днес, вероятно с цигара в ръка, готова да го въвлече в поредния скучен разговор за тютюнопушенето. Изобщо не му бе хрумвало да й позвъни, но живо го интересуваше за коя страна работи. Сигурно за тютюневите компании, защото като агент изглеждаше тъкмо по вкуса на Фич.

От правните си проучвания Николас знаеше, че за блондинката, пък и за който и да било наемник е крайно неморално да се обръща пряко към един бъдещ съдебен заседател. Знаеше също така, че Фич разполага с достатъчно пари, за да й уреди безследно изчезване, докато на следващия процес отново изплува, но вече червенокоса и с интерес към градинарството. Понякога разобличението е невъзможно.

Грамаден матрак, купен пак от битпазара, се мъдреше върху голия под в тясната спалня и я изпълваше почти изцяло. За шкафчета служеха няколко претъпкани кашона. По пода се валяха дрехи.

Това бе временно жилище, каквото човек наема за месец-два, преди да напусне града някоя нощ; тъкмо това възнамеряваше да стори. Живееше тук вече шест месеца и сега този апартамент се водеше за негов официален адрес, поне така пишеше в регистъра на гласоподавателите и новата му шофъорска книжка. На няколко километра оттук бе наел по-прилична квартира, но не би рискувал да се мерне натам.

Живееше щастливо и бедно като един от многото закъсали студенти без имот и без отговорности. Беше почти уверен, че хрътките на Фич не са влизали в жилището му, но предпочиташе да не поема рискове. Макар и евтина, квартирата вършеше чудесна работа. В нея нямаше да открият никаква следа.

Към осем часа той привърши с въпросника и го прегледа внимателно. За процеса „Симино“ бе попълнил въпросите със съвсем различен почерк. След многомесечни упражнения беше твърдо уверен, че никой графолог не е в състоние да го засече. Тогава имаше триста евентуални съдебни заседатели, а сега още двеста, пък и кой ли би могъл да предположи, че Николас е бил и в двете групи?

На кухненския прозорец висеше калъфка за възглавница. Той предпазливо надникна иззад нея и огледа дали по паркинга не се спотайват фотографи и други досадници. Преди три седмици бе зърнал един да се прикрива зад някакъв пикап.

Днес нямаше навлеци. Той заключи квартирата и излезе.

През втория ден Глория Лейн се справяше с разпоредителските си задължения далеч по-ефективно. Оставащите 148 кандидати за съдебни заседатели седяха отдясно, натъпкани по дванайсет на ред плюс четирима на столове на пътеката. Въпросниците бяха събрани още на влизане, после набързо изкопирани и връчени на двете страни. Към десет часа консултантите вече анализираха отговорите в своите душни стаички.

От другата страна на пътеката благовъзпитана групичка финансови експерти, репортери и просто любопитни посетители се взираше в лицата на евентуалните заседатели. Фич тихомълком се бе преместил на първия ред, по-близо до екипа на ответника. От двете му страни седяха елегантно облечени помощници, готови да се втурнат накъдето им кимне.