Джон Гришам - Присъдата

— Ами… шейсет и три.

— А името ви? — Харкин разлисти компютьрната разпечатка.

— Хърман Граймс.

Харкин откри името, после се втренчи в морето от лица.

— И сте официално признат за сляп?

— Да, сър.

— Е, мистър Граймс, законът ви освобождава от задълженията на съдебен заседател. Можете да си вървите.

Хърман Граймс не помръдна, дори не трепна. Просто насочи невиждащите си очи право напред и запита:

— Защо?

— Моля?

— Защо трябва да си вървя?

— Защото сте сляп.

— Знам го.

— И защото… ами, защото слепец не може да бъде съдебен заседател. — Гласът на Харкин бавно заглъхна и той се огледа насам-натам. — Свободен сте, мистър Граймс.

Хърман Граймс сякаш се позамисли над отговора. В залата настана мъчителна тишина. Накрая той запита:

— Кой казва, че слепец не може да бъде съдебен заседател?

Харкин вече посягаше към дебел прашен том. Негова светлост се беше подготвил грижливо за този процес. Още преди месец прекрати всички други дела и се затвори в кабинета да проучва най-усърдно теорията на исковете, процедурата за представяне на писмени доказателства, гражданското право и най-новите добавки в съдебния правилник. Откакто заемаше съдийското кресло, бе избирал десетки заседатели — всякакви заседатели за всякакви дела — и мислеше, че вече нищо не може да го изненада. Но, естествено, хлътна в капан още през първите десет минути на подбора. А сякаш напук залата беше претъпкана.

— Нима искате да бъдете съдебен заседател, мистър Граймс? — подхвърли той, опитвайки да обърне всичко на шега, докато прелистваше страниците и мяташе погледи към тълпата от правни светила.

Мистър Граймс не омекна, дори напротив.

— Обяснете ми защо слепец не може да бъде съдебен заседател. Ако е писано в закона, значи законът дискриминира гражданите и смятам да заведа дело. А ако не е писано и само го прилагате на практика, на вас делото ви е в кърпа вързано.

Нямаше съмнение че мистър Граймс притежава солиден опит в съдебните дела.

От едната страна на преградата седяха двеста души, съвсем обикновени хорица, привлечени тук по всемогъщата воля на закона. От другата страна беше самият закон — съдията върху високия си подиум, тълпата самодоволни адвокати, зяпащи презрително изпод вежди, чиновниците, полицаите, разсилните. Като представител на дребните хора мистър Хърман Граймс бе нанесъл жесток удар върху системата и останалите го възнаградиха с приглушен смях. Той не обърна пнимание.

Отвъд преградата адвокатите се усмихнаха в тон с бъдещите съдебни заседатели, размърдаха се върху столовете и се зачесаха по главите, защото никой не бе наясно какво да се прави.

— Такова нещо не бях виждал — прошепна някой от тях. В закона пишеше, че слепец може да бъде освободен от задълженията на съдебен заседател и щом зърна думата може, съдията веднага реши да укроти засега мистър Граймс, а по-късно да се разправя с него. Излишно бе да предизвиква дело срещу себе си, и то точно тук. Имаше други начини да го изхвърли от списъка. Щеше да ги обсъди с прокурорите.

— След като размислих, мистър Граймс, смятам, че от вас ще излезе чудесен заседател. Моля, седнете.

Хърман Граймс кимна, усмихна се и любезно отвърна:

— Благодаря, сър.

Как се оценява един сляп съдебен заседател? Докато го гледаха бавно да сяда, експертите разсъждаваха над този въпрос. Какви са неговите предразсъдъци? Коя страна ще предпочете? В тая игра без правила се смяташе за общоприето, че хората с болести и недъзи твърдо държат на ищеца, защото по-добре разбират страданията му. Но се срещаха и безброй изключения.

От задния ред Ранкин Фич изпъна шия надясно в напразен опит да срещне погледа на Карл Нусман, комуто вече бе платил милион и двеста хиляди, за да подбере идеалните заседатели. Нусман седеше сред своите консултанти, стискаше бележник и се взираше самоуверено в лицата, сякаш открай време си знаеше, че Хърман Граймс е сляп. Фич отлично разбираше, че не е така. Един дребен факт бе минал незабелязан през огромната им разузнавателна мрежа. Какво ли още са пропуснали, запита се Фич. Веднъж да дойдеше почивката, жив щеше да одере тоя негодник Нусман.

— А сега, дами и господа — повиши глас съдията, бързайки да продължи, след като бе избегнал непосредствената заплаха от съдебно дирене, — навлизаме в етапа на подбор, който ще ни отнеме доста време. Става дума за недъзи, които биха ви попречили да изпълните задълженията на съдебни заседатели. Не желаем излишно да ви притесняваме, но ако имате някакви здравословни проблеми, ще трябва да ги обсъдим. Започваме от първия ред.