Джон Гришам - Присъдата

Липсваха само двама. За Ърнест Дъли се носеше слух, че е заминал за Флорида и там починал, а за мисис Тела Гейл Райдхаузър просто нямаше никакви сведения, освен че се е регистрирала като гласоподавател през 1959 г., но за последен път е посещавала изборно бюро при победата на Картър срещу Форд. Глория Лейн обяви и двамата за отпаднали. От лявата й страна редове от едно до дванайсет приютяваха 144 кандидати за съдебни заседатели, останалите 50 бяха заели десните редове — от тринайсет до шестнайсет. Глория се консултира с охраната и според писмената заповед на съдията Харкин бяха допуснати четирийсет зрители, които се настаниха в дъното на залата.

Кандидатите скоро приключиха с въпросниците, сътрудничките ги събраха и към десет в залата заприиждаха първите адвокати. Те не влизаха през главния вход, а откъм другия край, иззад съдийския подиум, където две тесни врати водеха към лабиринт от кабинетчета и канцеларии. Всички без изключение бяха с тъмни костюми, мръщеха се дълбокомислено и опитваха да извършат невъзможното — да изглеждат самоуверени и отегчени, макар че поглъщаха с погледи кандидатите. Правеха се на загрижени за по-важни дела, прелистваха тлъсти папки и си шушукаха. Един по един те се изнизваха към масите и заемаха местата си. Отдясно беше масата на ищеца. До нея — масата на ответника. Столовете запълваха всеки свободен милиметър от пространството между двете маси, както и отзад, чак до дървената преграда, която ги отделяше от публиката.

Пак по нареждане на Харкин седемнайсети ред бе оставен свободен, а на осемнайсети вдървено седяха момчетата от Уолстрийт, които оглеждаха гърбовете на съдебните заседатели. Следваше групичка репортери, а зад тях имаше ред за местни адвокати и други любопитни. Ранкин Фич седеше най-отзад и се преструваше, че чете вестник.

Адвокатите продължаваха да се събират. После консултантите по подбора заеха места в теснотията между масите и преградата. Захванаха се с неприятната задача да оглеждат любопитните лица на 194 души. Трябваше да проучат съдебните заседатели първо, защото за това им плащаха луди пари, и второ, защото претендираха, че могат най-подробно да анализират същността на човека според многозначителния език на позата и жестовете. Гледаха и напрегнато дебнеха за скръстени ръце, нервно човъркане на зъбите, подозрително килнати глави и стотици други жестове, които могат да разобличат човека, разголвайки най-потайните му предразсъдъци.

Драскаха бележки и безмълвно се взираха в лицата. Кандидат номер петдесет и шест, Николас Истър, очевидно привличаше най-много угрижени погледи. Той седеше в средата на петия ред, облечен с безупречно изгладен бежов панталон и риза с копченца на яката, както се полага на един скромен и симпатичен младеж. От време на време се озърташе, но вниманието му бе насочено главно към книжката, която си носеше. Никой друг не се бе сетил за четиво.

Местата край преградата продължаваха да се запълват. Страната на ответника бе довела шестима експерти, които дебнеха всяко трепване на лице или размърдване на задник. Ищецът разполагаше само с четирима.

Повечето кандидати не харесваха подобно проучване и през следващите петнайсетина минути отвръщаха на вторачените погледи с навъсени физиономии. Един от адвокатите подхвърли някаква шега и смехът поразсея напрежението. Другите адвокати си шушукаха; но съдебните заседатели не смееха да обелят и дума.

Естествено, последен от всички адвокати влезе Уендъл Рор и както винаги това стана с много шум. Тъй като не притежаваше черен костюм, той носеше любимото си облекло за първия ден — сиво спортно сако на карета, панталон със съвсем различен сив цвят, бяла жилетка, синя риза и червено-жълта папийонка. Докато минаваше пред адвокатите на ответника, той хокаше един от помощниците си, а на врага не обърна капка внимание, сякаш току-що бе приключил разгорещена схватка нейде из коридорите. Ненадейно Рор подхвърли гръмогласна забележка към противника и щом привлече всеобщото внимание, огледа бъдещите съдебни заседатели. Те бяха неговите хора. Това бе неговият процес специално започнат в родния му град, за да застане в тази негова съдебна зала и да търси правосъдие от своите хора. Кимна на двама-трима, смигна на други. Познаваше тези хора. С общи усилия щяха да открият истината.

Влизането му предизвика лека суматоха сред експертите на ответника, които не го бяха срещали лично, но всички отлично познаваха репутацията му. Те видяха усмивки по лицата на някои от съдебните заседатели, очевидно негови познати. Разчетоха и езика на жестовете — цялата зала сякаш се поотпусна, виждайки познато лице. Рор беше местна легенда. На задния ред Фич тихичко изруга.