Джон Гришам - Присъдата

— Колко богат беше мъжът ви?

Тя се разсмя и погледна часовника си.

— Трябва да бягам. Часът ми започва след десет минути. — Скочи на крака и взе чантата си, но остави подноса.

— Пак ще се видим.

Потегли с малко БМВ.

Останалите болнави бяха разчистени сравнително бързо и към три следобед бройката намаля до 159. Съдията Харкин даде петнайсет минути почивка и когато се върна, обяви, че сега навлизат в нов етап от подбора. Наблегна подробно на гражданската отговорност, след което запита иска ли някой да бъде освободен по други причини, освен здравословните. Пръв се опита да го стори някакъв изтормозен чиновник, който зае свидетелското място и тихичко обясни на съдията, че работи по осемдесет часа седмично в голяма компания, търпяща в момента тежки загуби, и всяко отсъствие от кантората би било катастрофално. Харкин го отпрати да си седне на мястото и да чака нови нареждания.

Втория опит предприе една жена на средна възраст, която неофициално бе организирала у дома си нещо като детска градина.

— Грижа се за съседските деца, ваша светлост — прошепна тя, задавена от сълзи. — Само това мога да върша. Печеля по двеста долара седмично и едва свързвам двата края. Ако ми наложите да бъда съдебна заседателка, ще трябва да наема някой да ме замести. Това няма да се хареса на родителите, пък и не мога да си позволя подобни разходи. Ще остана без препитание.

Кандидатите за съдебни заседатели проследиха с жив интерес как жената мина по пътеката и излезе от залата. Трябва да бе разказала нещо много убедително. Изтормозеният чиновник се нацупи.

Към пет и половина единайсет души бяха освободени, а шестнайсет други получиха нареждане да се върнат по местата си, след като не успяха да трогнат съдията с печалните си истории. Съдията нареди на Глория Лейн да раздаде нов, по-дълъг въпросник и заръча на останалите заседатели да го попълнят до утре сутринта. След това ги освободи, като най-строго предупреди да не обсъждат делото със странични лица.

Когато съдьт прекрати работата си за понеделник, Ранкин Фич не беше в залата. Намираше се в кабинета си от отсрещната страна на улицата. Из учебните заведения на Северен Тексас нямаше и следа от студент на име Николас Истър. Блондинката бе записала разговора в закусвалнята и Фич го изслуша два пъти от край до край. Именно негово беше решението да я прати на тая уж случайна среща. В хода имаше известен риск, но всичко мина добре. Сега тя летеше обратно за Вашингтон. Телефонният й секретар в Билокси вече работеше и щеше да остане включен до края на предварителния подбор. Фич не вярваше Истър да я потърси, но дори и да го стореше, нямаше как да се свърже с нея.

Въпросите бяха много. Пушите ли в момента? Ако да, по колко пакета на ден? Откога пушите? Желаете ли да се откажете? Пушили ли сте по навик? Страдал ли е някой ваш роднина, близък или добър познат от болест, пряко свързана с тютюнопушенето? Ако да, кой точно? (В свободното място попълнете името, болестта и уточнете дали лечението е било успешно, или не.) Вярвате ли, че пушенето предизвиква: а) рак на белите дробове; б) сърдечни заболявания; в) високо кръвно налягане; г) нито едно от посочените заболявания; д) всички посочени заболявания?

От трета страница почваха по-сериозните въпроси. Изложете мнението си относно бюджетните средства, отделяни за лечение на заболяванията, свързани с тютюнопушенето. Изложете мнението си относно бюджетните средства, отделяни за субсидии за фермерите тютюнопроизводители. Изложете мнението си относно забраната на тютюнопушенето на обществени места. Какви права трябва да имат пушачите според вас? За всеки отговор бяха предвидени по няколко реда.

Четвърта страница изреждаше имената на седемнайсетте адвоката, пряко свързани с делото, после следваха още осемдесет имащи някакви отношения с тях. Познавате ли някой от тези адвокати? Срещали ли сте се с някой от тях? Влизали ли сте в делови контакти? Случвало ли се е някой от тези адвокати да защитава правните ви интереси?

Николас Истър отмяташе бързо. Не. Не. Не.

Пета страница съдьржаше имената на потенциалните свидетели — шейсет и двама души, включително ищцата Селист Уд. Познавате ли някой от тези хора? Не.

Той си наля още една чашка кафе и добави две лъжички захар. Снощи бе попълвал въпросника цял час, тази сутрин също. Слънцето тъкмо изгряваше. За закуска имаше банан и вчерашна поничка. Той се замисли над последния въпрос, после пое молива и попълни отговора спретнато, почти педантично — само с печатни букви, защото почеркът му беше разкривен и почти нечетлив. Знаеше, че до вечерта и двете страни ще хвърлят цял куп експерти по почерците да проучат въпросника — не толкова заради казаното в него, колкото заради начина, по който оформя буквите. Искаше да го сметнат за скромен, разсъдлив и интелигентен човек без предразсъдьци, способен да слуша най-внимателно и да решава по съвест, тоест тъкмо такъв съдебен заседател, какъвто биха желали да имат.