Джон Гришам - Присъдата

Дълбоко въздъхна, огледа се и реши да провери навсякъде. Всъщност не очакваше да открие следи от нахлуването. Вратата си изглеждаше все същата — с раздрънкана и лесна за отваряне брава. Кухнята и холът му се сториха точно както ги бе оставил сутринта. Единствените му ценности — стереото, компактдисковете и компютърът — също изглеждаха недокоснати. В спалнята нямаше признаци за кражба или чуждо присъствие. Николас се върна при компютъра и със затаен дъх зачака представлението. Прехвърли няколко файла, откри необходимата програма и спря видеокамерата. Натисна два бутона, за да върне записа, после го нагласи на 16,52. И ето! Върху четирийсетсантиметровия монитор изплува черно-бяло изображение, вратата се открехна и камерата се завъртя право към нея. Отначало процепът остана съвсем тесен, изглежда посетителят се ослушваше за аларма. След малко вратата се отвори и в стаята влезе човек. Николас спря записа и се вгледа в лицето върху екрана. Не помнеше да го е виждал.

По-нататък мъжът бързо измъкна от джоба си фотоапарат и започна да щрака със светкавицата. Обиколи целия апартамент и хлътна в банята, където продължи да снима. За момент огледа компютъра, но не го докосна. Николас се усмихна. Никой не можеше да проникне в компютъра му. Този мошеник обаче не знаеше и откъде да го включи.

Човекът бе останал в квартирата девет минути и тринайсет секунди и Николас можеше само да предполага защо е дошъл точно днес. Най-вероятно защото знаеха, че апартаментът ще бъде празен до края на съдебното заседание.

Посещението не го стресна — беше очакнал нещо подобно. Николас огледа видеозаписа още ведньж, разсмя се тихичко и го запази за бъдеща употреба.

Когато на следващата сутрин Николас Истър излезе под слънчевите лъчи и тръгна към паркинга, Фич лично седеше в наблюдателния фургон. Отстрани на фургона бе изрисувана в зелено емблема на водопроводна фирма с фалшив телефонен номер.

— Ето го — обяви Дойл и всички подскочиха.

Фич грабна бинокъла, бързо се вгледа през затъмненото стькло и изпъшка:

— По дяволите!

— Какво има? — сепна се кореецът Панг, който бе следил Истър предния ден.

Фич се приведе към кръглото прозорче със зяпнала уста и подвита горна устна.

— Гръм да ме удари! Сив пуловер, бежов панталон, бели чорапи, кафяви кожени обувки.

— Риза като на снимката ли? — обади се Доил.

— Аха.

Панг включи радиостанцията и уведоми преследвача, който чакаше на две пресечки от сградата. Истър вървеше пеш, вероятно към Съдебната палата.

От същото магазинче на ъгъла си купи голяма чаша черно кафе и вестник, после седна за двайсетина минути в същия парк да прегледа новините. Беше с тъмни очила и не пропускаше нито един минувач.

Фич се отправи към кабинета си срещу Съдебната палата и привика Дойл, Панг и един бивш агент от ФБР на име Суонсън.

— Трябва да открием момичето — повтори той няколко пъти, докато им описваше плана си.

Възнамеряваше да държи един човек в дъното на съдебната зала, един на стълбището пред входа на сградата, един на партера до автоматите за безалкохолни напитки и още един отвън с радиостанция. След всяка почивка щяха да си сменят местата. Тримата изслушаха оскъдното описание на непознатата. Фич реши да седне на същото място както вчера и да върши всичко по същия начин.

Като специалист по следенето Суонсън се усъмни в успеха.

— Няма да стане — каза той.

— Защо? — сопна се Фич.

— Защото тя ще ви открие. Иска да поговорите за нещо, тъй че сама ще предприеме следващата крачка.

— Може би. Държа обаче да знам коя е.

— Спокойно. Сама ще се обади.

Фич поспори с него до девет часа, после енергично се отправи към съдебната палата. Дойл поговори с полицая и онзи обеща да му посочи момичето, ако отново се появи.

За сутрешния разговор на кроасан и чашка кафе в петък Николас бе избрал Рики Колман. Тя беше симпатична трийсетгодишна жена със съпруг и две деца и работеше като администраторка в частна болница в Гълфпорт. Спадаше към ония маниачки на здравна тема, които усърдно избягват кофеина, алкохола и най-вече никотина. Русата й коса беше подстригана по момчешки късо, а хубавите й сини очи изглеждаха още по-привлекателни зад изящните рамки на очилата. Седнала в ъгъла, тя пиеше портокалов сок и четеше списание, когато Николас спря до нея и каза:

— Добро утро. Мисля, че още не сме се запознали.

Тя се усмихна сърдечно и протегна ръка.

— Рики Колман.