Джон Гришам - Присъдата

— Николас Истър. Много ми е приятно.

— Благодаря за вчерашния обяд — подхвърли тя и се разсмя.

— Дребна работа. — Той кимна към съседния стол. — Може ли да седна?

Тя отпусна списанието в скута си.

— Разбира се.

Всички заседатели вече бяха пристигнали и повечето от тях тихо си бъбреха, събрани по двама-трима. Хърман Граймс седеше самотен на любимото си председателско място, стискаше в шепи чаша кафе и навярно се ослушваше да чуе някоя изтървана приказка за процеса. Лони Шейвър също седеше сам и преглеждате компютърни разпечатки от супермаркета. Джери Фернандес бе отскочил да изпушат набързо по една заедно с Хрътката.

— Е, как се чувствате като съдебен заседател? — запита Николас.

— Много шум за нищо.

— Не се ли опитаха снощи да ви подкупят?

— Не. А вас?

— Същата работа. Жалко, съдията Харкин ще е ужасно разочарован, ако никой не се опита да ни подкупи.

— Защо все ни опява за тия контакти?

Николас се приведе към нея, но не прекалено близо. Тя сьщо склони глава и хвърли боязлив поглед към старшия заседател, сякаш можеше да ги види. Наслаждаваха се на близостта и усамотения разговор, както става понякога между привлекателни хора, изпитващи взаимна симпатия. Просто лек, безобиден флирт.

— Случвало се е. И то неведнъж — изрече Николас почти шепнешком.

Край каните за кафе избухна смях — Гладис Кард и Стела Хюлик бяха открили нещо забавно в местния вестник.

— Какво се е случвало? — запита Рики.

— Подкупени заседатели в процеси срещу тютюневи компании. Всъщност така става почти винаги и обикновено е дело на ответника.

— Не разбирам — каза тя. Приемаше безусловно казаното и искаше да узнае колкото се може повече от този чудесен младеж с две години юридическо образование.

— На различни места из страната вече са водени няколко подобни процеса, но тютюневата индустрия не е осъждана нито веднъж. Плащат милиони за защита, понеже не могат да си позволят загуба. Падне ли първата тежка присъда, бентът ще се отприщи. — Той помълча, озърна се и отпи глътка кафе. — Затова използват най-гадните номера.

— Например?

— Например подмамват с пари близките на съдебните заседатели. Или пръскат из общината слухове, че покойният еди-кой си е имал четири любовници, пребивал жена си, отмъквал каквото му падне, ходел на църква само при погребения, а синът му бил обратен.

Тя се навъси недоверчиво, но Николас продължи:

— Истина е и в правните кръгове отлично го знаят. Сигурен съм, че и съдията Харкин знае, затова ни предупреждава.

— Няма ли как да ги спрат?

— Засега не. Ония са хитри, лукави, коварни и не оставят следи. Освен това разполагат с милиони. — Той помълча, усещайки внимателния й поглед. — И вас са дебнали преди подбора.

— Не са!

— Естествено, че са. Това си е правило номер едно при големи процеси. Законът им забранява да се свързват пряко с евентуалните съдебни заседатели преди подбора, затова пък вършат всичко останало. Сигурно са заснели къщата, колата, децата, съпруга ви, мястото, където работите. Може би са разпитвали ваши колежки или са подслушвали разговори в болницата, в близкото кафене и къде ли не. Знае ли човек…

Тя остави чашата с портокалов сок на перваза.

— Звучи ми някак незаконно, неморално, противно.

— Точно така. Но им се разминава, защото не сте усетили, че го вършат.

— А вие знаехте ли?

— Да. Веднъж забелязах фотограф в кола пред квартирата си. Друг път пратиха в магазина, където работя, една жена да вдигне скандал около забраната за пушене. Много добре знаех какво са си наумили.

— Нали казахте, че преките контакти са забранени?

— Да, но не съм казал, че те играят по правилата. Точно обратното. Биха прегазили всички закони, само и само да победят.

— Защо не казахте на съдията?

— Защото не беше нещо сериозно и знаех какво правят. Но сега съм съдебен заседател и си отварям очите на четири.

След като вече бе разпалил любопитството й, Николас реши да запази част от подробностите за друг път. Погледна часовника си и рязко стана.

— Май ще отскоча до едно място, преди да ни привикат в залата.

Лу Дел нахълта тъй енергично, че вратата подскочи на пантите.

— Време е — обяви тя с категоричния тон на учителка без капчица авторитет.

Вчерашната публика бе оредяла наполовина. Докато заседателите наместваха протритите възглавиички и сядаха на скамейките, Николас огледа залата. Както можеше да се очаква, Фич седеше на същото място, само че този път криеше физиономията си зад вестник, сякаш не даваше пукната пара за заседателите, особено пък за облеклото на Истър. Нищо, рано или късно щеше да се загледа. От репортерите също нямаше и следа, но сигурно щяха да дойдат по някое време. Момчетата от Уолстрийт явно умираха от скука; всички бяха млади — доскорошни студентчета, пратени в глухата провинция, понеже старите колеги си имат по-важна работа. Мисис Граймс беше на вчерашното място и Николас се запита дали ще идва да слуша всеки ден, готова да помогне на своя съпруг в отговорната мисия.