— Сумите са реални — каза Николас. — Компанията има осемстотин милиона в брой и имущество за повече от милиард. Миналата година нашата страна е похарчила шест милиарда за медицински разноски, свързани пряко с тютюнопушенето, и сумата расте от година на година. Четирите най-големи компании имат за миналата година оборот, който е почти шестнайсет милиарда. И печалбата им също расте. Трябва да мислим на едро, разбирате ли? Тия типове ще се изсмеят на една присъда за пет милиона. Нищо няма да променят и ще продължат както си знаят. Все същите реклами, насочени срещу децата. Все същите лъжи пред Конгреса. Все същата стара песен, ако не ги накараме да се събудят.
Рики приведе глава напред и се втренчи през масата в мисис Кард.
— Ако не ти е по силите, върви при онези.
— Не се подигравай.
— Не се подигравам. За това трябва смелост, разбра ли? Николас е прав. Ако ги зашлевим в лицето, ако не ги повалим в калта, нищо няма да се промени. Те са безмилостни.
Гладис Кард трепереше от нерви и беше готова да припадне.
— Съжалявам. Много искам да помогни, но просто не съм в състояние.
— Няма нищо, мисис Кард — успокои я Николас. Горката жена беше съсипана и отчаяно се нуждаеше от приятел. Докато имаше девет гласа, всичко щеше ли е наред. Можеше да си позволи известно великодушие, но в никакъв случай не биваше да губи още един глас.
Настана мълчание. Всички чакаха да я видят дали ще премине в другия лагер, или ще се предаде. Тя дьлбоко въздъхна, вирна глава и събра сили.
— Може ли да задам един въпрос? — обърна се Ейнджьл към Николас, сякаш сега той бе единствен извор на мъдрост.
— Казвай.
— Какво ще стане с тютюневия бизнес, ако наистина про изнесем голяма присъда?
— В какво отношение? Правно, икономическо или политическо?
— Изобщо.
Той се замисли за няколко секунди, макар че бързаше да отговори.
— Първоначално страхотна паника. Катастрофален удар. Тълпи уплашени шефове, които се питат какво ще последва. Ще се снишат и ще чакат да видят дали се задава потоп от съдебни процеси. Ще трябва да преосмислят рекламните си стратегии. Няма да фалират, поне в близко бъдеще, защото имат прекалено много пари. Сигурно ще хукнат към Конгреса да настояват за извънредни закони, но подозирам, че Вашингтон ще се отнася към тях все по-сурово. С две думи, Ейнджъл, ако си свършим работата, тютюневата промишленост вече никога няма да бъде същата.
— И може би някой ден цигарите ще бъдат обявени извън закона — добави Рики.
— Или пък за компаниите ще стане иеизгодно да ги произвеждат — каза Николас.
— А какво ще стане с нас? — запита Ейнджъл. — Искам да кажа, дали не е опасно? Нали и ти спомена, че онези хора ни дебнат още отпреди процеса.
— Не, за нас няма страшно — успокои я Николас. — Нищо не могат да ни направят. Както вече казах, след седмица няма да помнят имената ни. Но всички ще запомнят присъдата.
Филип Севил влезе и седна на мястото си.
— Е, какво решиха потомците на Робин Худ? — запита той.
Николас не му обърна внимание.
— Ако искаме да се приберем, трябва да решим размера на обезщетенията.
— Мисля, че вече го решихме — каза Рики.
— Имаме ли поне девет гласа? — запита Николас.
— На каква стойност, ако смея да запитам? — подигравателно се обади Севил.
— Горе-долу триста и петдесет милиона — осведоми го Рики.
— А, старата теория за разпределение на благата. Чудна работа, хич не ми приличате на банда марксисти.
— Имам идея — каза Джери. — Дайте да закръглим на четиристотин милиона, точно половината от парите им. Това няма да ги разори. Ще затегнат коланите, ще наблъскат още никотин, ще подмамят повечко дечурлига и — хоп — след година-две си възвръщат парите.
— Това да не е наддаване? — запита Севил, но никой не му отговори.
— Да го направим — каза Рики.
— Гласуваме — обяви Николас и девет ръце се вдигнаха нагоре.
След това той разпита поотделно всеки от осемте дали гласува за два милиона реални щети и четиристотин милиона наказателно обезщетение. Всички потвърдиха. Николас попълни формуляра и ги накара да се подпишат.
Лони се завърна след дълго отсъствие.
— Определихме присъда, Лони — каза му Николас.
— Гледай ти изненада! Колко?
— Четиристотин и два милиона долара — отвърна Севил. — Горе-долу.
Лони погледна Севил, после се завъртя към Николас.
— Шегувате ли се? — едва доловимо прошепна той.
— Никакви шеги — увери го Николас. — Искаш ли да се присъединиш?
Читать дальше