Джон Гришам - Присъдата

— Мисля, че е време да си кажеш думата — подхвърли Лони към Николас и се приготви за схватка.

— Да, нека чуем — обади се Рики, също готова за спор.

Всички погледи се приковаха в старшия заседател.

— Добре — каза Николас и настана пълни тишина. След дълги години планиране бе стигнал до този момент. Той грижливо подбра думите си, макар че хиляди пьти ги бе произнасял наум. — Убеден съм, че цигарите са смъртоносни; те убиват четиристотин хиляди души всяка година; производителите тъпчат продуктите си с никотин, защото отдавна знаят, че това предизвиква пристрастяване; ако компаниите желаеха, можеха да ги направят много по-безопасни, но при намаляването на никотина биха спаднали и продажбите. Смятам, че цигарите са погубили Джейкъб Уд и никой от вас не би оспорил това. Убеден съм, че тютюневите компании лъжат, мамят, прикриват и вършат всичко, което им е по силите, за да накарат децата да пушат. Те са банда безмилостни гадини и предлагам да им го върнем тъпкано.

— Съгласен — обади се Хенри Ву.

Рики и Мили бяха готови да изръкопляскат.

— Значи искаш финансови санкции? Наказателно обезщетение? — смаяно запита Джери.

— Присъдата няма да има смисъл, ако е дребна, Джери. Трябва да бъде огромна. Ако присъдим само реалните щети, значи не ни стиска да накажем тютюневата индустрия за греховете й.

— Нека ги заболи — вметна Шайн Ройс, защото искаше и той да каже нещо умно. Вече бе открил печелившия лагер.

Лони изумено се втренчи в Шайн и Ву. Бързо преброи наум — седем гласа в полза на ищеца.

— Не можеш да говориш за парите, защото още нямаш достатъчно гласове.

— Гласовете не са мои — отвърна Николас.

— Не ми ги разправяй тия — мрачно отсече Лони. — Цялата присъда е твоя.

Отново преброиха — седем за ищеца, трима за ответника. Джери и Хрътката висяха в безтегловност, но търсеха място за приземяване. Внезапно Гладис Кард наруши равновесието с думите:

— Не ми се иска да гласувам за тютюневата компания, от друга страна обаче, просто не разбирам как тъй ще дадем на Селист Уд толкова много пари.

— Ти колко би й дала? — запита Николас.

Тя се изчерви.

— Ами не знам. Бих гласувала да й дадем нещо, но… наистина нямам представа.

— Ти колко предлагаш? — обърна се Рики към Николас и в стаята отново настана абсолютна тишина.

— Един милиард — изрече той с каменна физиономия.

Думата се стовари сред тях като бомба. Всички зяпнаха от изумление.

Преди някой да каже каквото и да било, Николас побърза да обясни:

— Ако искаме сериозно да предупредим тютюневата индустрия, трябва да ударим жестоко. Присъдата трябва да се запомни. От днес нататък тя ще се слави като момент, в който американското общество чрез своята съдебна система най-после е застанало срещу тютюневите магнати и е казало: „Стига толкова!“

— Ти си полудял — изтърси Джери и в този миг всички мислеха същото.

— Значи искаш да се прославиш — подметни Лони с убийствена ирония.

— Не аз, а присъдата. След седмица никой няма да помни имената ни, но всички ще помнят какво сме отсъдили. Ако ще правим нещо, поне да го правим като хората.

— Харесва ми — заяви Шайн Ройс. Мисълта да присъди толкова много пари го опияняваше. Единствен от цялата група Шайн бе готов да преспи още една нощ в мотела, та утре да се нахрани безплатно и да получи петнайсет долари.

— Кажи ни какво ще стане после — обади се замаяната Мили.

— Ще обжалват присъдата и някой ден, може би след две-три години, група дърти пръчове с черни тоги ще я подкастрят. Ще я сведат до нещо по-разумно. Ще кажат, че е смахната присъда на смахнати заседатели и ще я посмекчат. Така работи системата.

— Тогава защо да го правим? — запита Лорийн.

— За разнообразие. Ние правим първата крачка по дългия път. Рано или късно тютюневите компании ще трябва да отговарят за смъртта на стотици хиляди хора. Не забраняйте, до днес те не са загубили нито един процес. Смятат се за непобедими. Ще им докажем противното, и то така, че другите без страх да застанат срещу тях.

— Значи искаш да ги разориш — обади се Лони.

— Не ме е грижа. Компанията „Пинекс“ струва милиард и двеста милиона, спечелени все от хора, които ползват нейната продукция, но биха искали да престанат. Ако фалира, кой ще плаче за нея?

— Може би служителите й? — каза Лони.

— Имаш право. Но лично аз съчувствам повече на хилядите хора, хванати в капана на нейната продукция.

— Колко ще получи Селист Уд след обжалването? — запита Гладис Кард. Смущаваше я мисълта, че нейна съгражданка ще стане богата. Вярно, тя бе останала вдовица, но пък и нейния мъж го оперираха от рак на простатата, а изобщо не му хрумваше да съди някого.