Джон Гришам - Присъдата

— Според доктор Фрик продължителното тютюнопушене предизвиква рак на белите дробове — добросъвестно уточни Николас, сякаш с това можеше да изненада някого.

— Имам идея — обади се Рики Колман. — Нека видим дали всички сме съгласни, че цигарите предизвикват рак. Така ще си спестим много време.

Тя отдавна чакаше възможност да се намеси и изглеждаше готова за яростен спор.

— Чудесна идея — одобри Лони. Личеше, че е по-напрегнат и нервен от всички останали.

Николас сви рамене. Той беше старши заседател, но все пак разполагаше само със собствения си глас. Другите можеха да постъпват както желаят.

— Нямам нищо против — каза той. — Съгласни ли сте всички, че цигарите предизвикват рак на белите дробове? Моля, вдигнете ръце.

Дванайсет ръце се стрелнаха нагоре и заседателите направиха огромна крачка към присъдата.

— Хайде тогава да отхвърлим и въпроса за пристрастяването — каза Рики, като прехвърляше поглед от човек на човек. — Кой смята, че никотинът води към пристрастяване?

Отново всички бяха съгласни.

Тя се наслади на победата и за момент като че беше готова да пристъпи към рискования въпрос за отговорността на производителя.

— Нека сме все така единодушни, приятели — каза Николас. — Важното е да бъдем рамо до рамо. Разделим ли се, всичко отива по дяволите.

Повечето от тях вече бяха чували този призив. Нямаха представа какви юридически тънкости го карат да се бори за единодушна присъда, но все пак му вярваха.

— А сега да продължим с отчетите. Има ли някой готов?

Лорийн Дюк държеше лъскавото произведение на Майра Спроулинг-Гуд. Беше прочела само увода, в който се качваше, че изследването обхваща всички рекламни стратегии на тютюневите компании и най-вече тяхното влияние вьрху децата под осемнайсет години. Беше прочела и заключението, освобождаващо производителите от всякаква вина за подмамване на непълнолетни пушачи. Двестата страници основен текст оставаха почти недокоснати.

— Тук просто казват, че не са открили никакви доказателства за реклами, насочени към децата — обобщи тя.

— Вярваш ли им? — запита Мили.

— Не. Ако не греша, вече решихме, че повечето пушачи започват преди осемнайсет. Нали веднъж разговаряхме за това?

— Да — потвърди Рики. — И всички пушачи тук са започнали още в ранна възраст.

— Но повечето са се отказали, доколкото помня — язвително добави Лони.

— Да продължаваме — каза Николас. — Има ли още някой готов?

Джери предприе неубедителен опит да опише досадните открития на статистическия гений Хило Килван, който доказваше повишения риск от рак на белите дробове сред пушачите. Изложението му не предизвика нито интерес, нито нъпроси или спорове и той се измъкна да запали набързо една цигара.

Отново настана тишина и те продължиха да се ровят из папките. От време на време някой ставаше и излизаше — да се разтъпче, да отскочи до тоалетната, да изпуши цигара. Лу Дел, Уилис и Чък пазеха на вратата.

Някога мисис Гладис Кард бе преподавала биология на деветокласниците, тъй че имаше известни познания. Тя направи великолепен анализ на доклада на доктор Робърт Бронски за цигарения дим — над четири хиляди съставки, шестнайсет известни канцерогена, дразнители и тъй нататьк. Говореше със старателен учителски глас и прехвърляше поглед от лице на лице.

Повечето лица изразяваха неописуема скука.

Когато тя свърши, Николас се изтръгна от дрямката, благодари и отиде да си налее кафе.

— И какво мислиш за всичко това? — запита Лони. Застанал пред прозореца с гръб към стаята, той дъвчеше фъстъци и държеше в ръка чаша газирана вода.

— За мен то доказва, че цигарите са твърде вредни — отговори Гладис.

Лони се завъртя и я погледна.

— Вярно. Мислех, че вече сме на едно мнение по въпроса. — Той извърна лице към Николас. — Пак казвам да преминем към гласуване. Вече от три часа четем и ако съдията запита дали сме прегледали тия боклуци, ще му кажем: „Ами да. Дума по дума.“

— Прави каквото си искаш, Лони — рязко отвърна Николас.

— Чудесно. Хайде да гласуваме.

— За какво да гласуваме? — запита Николас.

Двамата бяха застанали от двете страни на масата, всички други седяха между тях.

— Да видим кой какво мисли. Аз ще съм пръв.

— Е, дай да те чуем.

Лони дълбоко си пое дъх и всички отправиха погледи към него.

— Моята позиция е съвсем проста. Вярвам, че цигарите са опасни. Те предизвикват пристрастяване. Те убиват. Затова гледам да си нямам работа с тях. Всички го знаят, вече говорихме за това. Смятам, че всеки има право на избор. Никой не може да те принуди да пушиш, но ако го правиш, ще си търпиш последствията. Не да пухтиш като комин трийсет години, а после да искаш цяло състояние. На тия шантави процеси трябва да се сложи край веднъж завинаги.