Джон Гришам - Присъдата

— Ами ти? — обърна се Лони към Джери с надеждата да намери съюзник.

— Още не съм решил. Мисля да изслушам всички останали.

— А ти? — запита той Силвия Тейлър-Татьм.

— Мъча се да разбера откъде-накъде ще правим онази жена милионерка.

Лони тръгна покрай масата, гледайки всички право в лицата. Повечето извръщаха очи. Без съмнение ролята на бунтовен водач му доставяше удоволствие.

— Какво ще кажете вие, мистър Севил? Все си мълчите.

Това щеше да бъде интересно. Никой нямаше представа какво мисли Севил.

— Аз вярвам в правото на избор — каза той. — В абсолютното право на избор. Възмущавам се от начина, по който тия корпорации съсипват природата. Мразя продукцията им. Но всеки човек има право на избор.

— Мистър Ву? — запита Лони.

Хенри се изкашля, помисли малко и каза:

— Все още не съм решил.

Всъщност смяташе да се присъедини към Николас, който в момента бе удивително мълчалив.

— Ами ти, господин старши заседател? — запита Лони.

— За половин час можем да приключим с тия отчети. Хайде да го направим, а после ще пристъпим към гласуване.

След първия сериозен сблъсък всички с облекчение се задълбочиха в четенето. Усещаха, че голямата схватка наближава.

Отначало му се искаше да викне Хосе и да поеме с лимузината по улиците, по магистралата, където и да е. Не че имаше шанс да я открие, но поне щеше да вьрши нещо и да се надява на чудо.

Знаеше, че е изчезнала.

Все пак остана сам до телефона в кабинета си, като се молеше тя да позвъни още веднъж и да каже, че сделката е в сила. През целия следобед Конрад сновеше насам-натам и носеше вести, които не го учудваха. Колата й била изоставена пред апартамента. В квартирата нямало никакви признаци на живот. Нито следа от Марли. Сякаш е потънала вдън земя.

Странно, колкото повече се бавеха заседателите, толкова по-здраво се вкопчваше Фич в последните надежди. Ако бе искала да вземе парите, да избяга и да прецака Фич, то къде беше присъдата? Може би имаше затруднения. Може би Николас още се мъчеше да спечели гласове.

Фич не бе губил нито веднъж и сега се опитваше да си втълпи, че и друг път е било така, че и по-рано се е потил от страх в очакване на присъдата.

Точно в пет съдията Харкин зае мястото си и прати да повикат заседателите. Адвокатите дотичаха около масите. Повечето зрители също насядаха.

Заседателите изпълниха ложата. Изглеждаха уморени, но в това нямаше нищо чудно.

— Само няколко кратки въпроса — каза негова светлост. — Избрахте ли си нов старши заседател?

Те кимнаха и Николас вдигна ръка.

— Оказаха ми тази чест — тихо изрече той без следа от гордост в гласа.

— Добре. За сведение, преди около час разговарях с Хърман Граймс и той се чувства нормално. Изглежда, че не е било сърдечен удар и смятат да го изпишат утре. Праща ви много поздрави.

Повечето от заседателите успяха да се усмихнат.

— Вече от пет часа обсъждате делото и бих искал да зная дали напредвате.

Николас смутено се изправи и пъхна ръце в джобовете си.

— Мисля, че напредваме, ваша светлост.

— Добре. Без да разпитвам какво точно обсъждате, мога ли да знам дали според вас ще стигнете до някаква присъда?

Николас погледна другите в ложата, после каза:

— Мисля, че да, ваша светлост. Да, сигурен съм, че ще произнесем присъда.

— А кога би могло да стане това? В никакъв случай не ви подканвам да бързате. Разполагате с толкова време, колкото е необходимо. Просто трябва да взема някои мерки, ако смятате да останете до късно.

— Всички искаме да се приберем, ваша светлост. До довечера смятаме да приключим и да ви съобщим присъдата.

— Чудесно. Благодаря ви. Вечерята ще дойде скоро. Ако ви потрябва нещо, аз съм в кабинета.

Мистър О’Райли бе дошъл да достави лично последната вечеря и да се сбогува с хората, които вече смяташе за свои приятели. Заедно с трима помощници той ги обслужи като кралски особи.

Към шест и половина вечерята приключи. Скоро щяха да се върнат по домовете си. Споразумяха се най-напред да гласуват по въпроса за отговорността. Николас ги попита съвсем простичко:

— Съгласни ли сте да търсим от „Пинекс“ отговорност за смъртта на Джейкъб Уд?

Рики Колман, Мили Дюпри, Лорийн Дюк и Ейнджъл Уийз отговориха с твърдо „да“. Лони, Филип Севил и Гладис Кард гласуваха против. Останалите се колебаеха. Хрътката не знаеше какво да каже, но клонеше към „не“. Най-новият заседател Шайн Ройс не бе обелил дума през целия ден и само се ослушваше откъде духа вятърът. Щеше да скочи в печелившия лагер веднага щом разбереше кой е. Хенри Ву заяви, че се колебае, но в действителност чакаше Николас, който от своя страна изчакваше всички останали. Противоречията го тревожеха.