Джон Гришам - Присъдата

Говореше високо и останалите попиваха всяка дума.

— Свърши ли? — запита Николас.

— Да.

— Имам въпрос — обади се Гладис Кард. — Колко пари се очаква да присъдим на ищцата? Мистър Рор някак не го изясни.

— Той иска два милиона за реалните щети — обясни Николас. — Санкцията зависи изцяло от нас.

— Тогава защо изписа на дъската осемстотин милиона?

— Защото му се ще да вземе осемстотин милиона — отвърна Лони. — Ще му ги дадеш ли?

— Едва ли — каза тя. — Аз дори не знаех, че на снета има толкова много пари. Всичко ли ще иде при Селист Уд?

— Нали ги видя ония адвокати отвън? — подигравателно запита Лони. — Тя ще има голям късмет, ако изобщо изкопчи нещо. Тоя процес не е нито заради нея, нито заради умрелия й съпруг. Просто шепа адвокати искат да забогатеят, като съдят тютюневите компании. И ние ще сме глупаци, ако се хванем на въдицата.

— Знаеш ли кога пропуших? — обърна се Ейнджьл Уийз към Лони, който продължаваше да стои прав.

— Не, не знам.

— Спомням си много добре. Бях на тринайсет години и недалеч от нас, на главната улица, зърнах грамаден плакат — едър, страшно симпатичен чернокож младеж гази със запретнати джинси из вълните край плажа и държи цигара в едната ръка, а на рамото му виси стройна чернокожа красавица. И двамата ухилени до уши. Разкошни зъби. Цигари „Салем“ ментол. Страхотна веселба. И аз си рекох: е, това е живот. И на мен ми се иска. Прибрах се, измъкнах пари от чекмеджето, слязох на улицата и си купих пакет „Салем“. Приятелките ми решиха, че съм страшно шик, и оттогава не съм спряла да пуша. — Тя помълча, погледна Лорийн Дюк и пак се обърна към Лони. — Не ми разправяй, че всеки може да спре. Аз съм като наркоманка, разбираш ли? Не е толкова лесно. Сега съм на двайсет години, пуша по два пакета на ден и ако не спра, няма да доживея до петдесет. И недей да ми разправяш, че не подмамвали дечурлигата. Те подмамват чернокожите, жените, хлапетата, каубоите, белите, подмамват всички и ти го знаеш много добре.

От четири седмици насам Ейнджъл не бе повишавала глас нито веднъж и сега нейният гняв изненада всички. Лони я изгледа свирепо, но премълча.

Лорийн й се притече на помощ.

— Едната ми дъщеря е само на петнайсет години Миналата седмица ми заяви, че пропушила, защото всичките й приятелки вече пушели. Тия деца са прекалено малки, за да разбират с какво се захващат, а когато се осъзнаят, вече няма връщане. Питах я откъде си взима цигари. И знаеш ли какво ми каза?

Лони мълчеше.

— От автоматите. Има един автомат в безистена, където се мотаят хлапетата. И още един във фоайето на киното. В две-три закусвални също монтираха автомати. И ще ми разправяш, че не подмамвали дечурлигата. Гади ми се от цялата тая история. Само да се прибера у дома, веднага ще се заема с момичето.

— А какво ще направиш, като започне да пие бира? — запита Джери. — Сигурно ще съдиш „Будвайзер“ за десет милиона, защото всички други хлапета пият тайничко?

— Няма доказателства, че бирата предизвиква пристрастяване — обади се Рики.

— А, значи от пиене не се умира?

— Има разлика.

— Обясни ми я, моля ти се — каза Джери. Спорът вече засягаше два от любимите му пороци. Дали скоро нямаше да стане дума за хазарта и мацките?

Рики се позамисли, после неохотно започна да защитава алкохола.

— Цигарите са единственият продукт, който предизвиква смърт, ако се употребява точно както е предвидено. Естествено, алкохолът също се произвежда за консумация, но ако се пие с мярка, не е смъртоносен. Вярно, хората се напиват и загиват при всякакви злополуки, но можем основателно да твърдим, че в тези случаи продуктът не е употребен както трябва.

— Значи ако човек пие петдесет години наред, това не е самоубийство?

— Не, ако пие умерено.

— Е, радвам се да го чуя.

— И още нещо. Алкохолът си има естествена спирачка. Когато го използваш, незабавно усещаш ефекта. С тютюна не е така. Минават години, преди да усетиш какво прави с теб. Но по това време вече си в примката и не можеш да се измъкнеш.

— Повечето хора могат — обади се Лони откъм прозореца, без да поглежда Ейнджъл.

— А защо според теб всички опитват да ги октажат? — спокойно запита Рики. — Дали защото им харесва да пушат? Или защото се чувстват млади и безгрижни? Не, мъчат се да престанат, за да не стигнат до рак и инфаркт.

— И как ще гласуваш? — запита Лони.

— Мисля, че е съвсем ясно — отвърна тя. — Дойдох на този процес без предварително мнение, но сега осъзнавам, че само ние сме в състояние да потърсим отговорност от тютюневите компании.