Джон Гришам - Присъдата

Секретарката донесе кафе и Марли помоли за сандвич.

Докато тракаше на компютъра си, Маркус съобщи, че „Пинекс“ вървял по седемдесет и девет и го купували през целия ден. „Трелко“ се вдигнал с три и четвърт до петдесет и шест. „Смит Гриър“ скочил с два пункта до шейсет и четири и половина. „Конпак“ се продавал спокойно по около трийсет и три.

Поглеждайки записките си, макар че ги помнеше наизуст, Марли влезе в играта, като нареди къси продажби на петдесет хиляди акции на „Пинекс“ по седемдесет и девет. Надяваше се съвсем скоро да ги откупи обратно на много по-ниска цена. Късите продажби бяха рискована операция, използвана само от най-опитните дилъри. При очаквано спадане на акциите на дадена компания правилата за борсова търговия позволяваха продажби на първоначално по-високата цена, а след това обратно изкупуване на по-ниска цена.

С десет милиона в брой Марли имаше разрешение ди продава акции на стойност 20 милиона.

Тракайки яростно по клавишите, Маркус потвърди продажбата и прекъсна за момент, докато си сложи слушалките. Втората операция беше удар срещу „Трелко“ — тридесет хиляди акции, продадени по петдесет и шест и четвърт. Маркус потвърди, после започна суматохата. Марли продаде четирийсет хиляди акции на „Смит Гриър“ по шейсет и четири и половина; още шейсет хиляди на „Пинекс“ по седемдесет и девет и една осма; нови трийсет хиляди на „Трелко“ по петдесет и шест и една осма; петдесет хиляда на „Смит Гриър“ по шейсет и четири и три осми.

Тук Марли спря и поръча на Маркус да следи внимателно „Пинекс“. Току-що бе продала сто и десет хиляди негови акции и много се тревожеше за реакцията на Уолстрийт. „Пинекс“ се поколеба на седемдесет и девет, спадна до седемдесет и осем и три четвърти, после пак скочи на седемдесет и девет.

— Мисля, че вече е безопасно — каза Маркус, който от две| седмици насам следеше курса на акциите.

— Продай още петдесет киляди — нареди тя без колебание.

Маркус трепна за миг, после се наведе пред монитора и осъществи продажбата.

„Пинекс“ слезе на седемдесет и осем и половина, после спадна с още една четвърт. Докато Маркус дебнеше реакцията на Уолстрийт, Марли пиеше кафе и преглеждаше записките си. Чудеше се какво ли прави Николас сега, но не беше разтревожена. Напротив, чувстваше се удивително спокойна.

Маркус свали слушалките.

— Станаха около двайсет и два милиона долара, мис Макроланд. Мисля, че е време да спрем. За повече продажби ще трябва да поискам разрешение от началството.

— Засега стига — каза тя.

— Борсата затваря след петнайсет минути. Ако искате, заповядайте да почакате в приемната за гости.

— Не, благодаря. Ще отида в хотела, може и да отскоча до плажа.

Маркус стана и закопча сакото си.

— Един въпрос. Кога очаквате раздвижване на акциите?

— Утре. Рано сутринта.

— Значително раздвижване ли?

Марли също стана и събра записките.

— Да. Ако искаш другите клиенти да те сметнат за гений, незабавно продавай тютюневите акции.

Той поръча служебна кола и малкият мерцедес откара Марли в един крайбрежен хотел недалеч от банката.

Настоящето на Марли изглеждаше напълно под контрол, но миналото я догонваше светкавично. Един сътрудник на Фич откри в библиотеката на Мисурийския университет куп стари справочници. През 1986 г. сред преподаватели те се бе появила някоя си Ивлин И. Брант, но в следващия годишник името й изчезваше.

Той незабавно се свърза с колегата си, който ровеше из областните данъчни архиви. Колегата на свой ред изтича при служителя по завещанията. Завещанието на Ивлин И. Брант беше регистрирано през април 1987 г. Чиновникът му помогна да открие досието.

Находката се оказа безценна. Мисис Ьринт бе починали на 2 март 1987 г., малко преди да навърши петдесет и шест. Като единствена роднина се споменаваше двайсетгодишни дъщеря Гейбриъл, която наследяваше всичко според завещание, съставено от мисис Брант три месеца преди смъртта й.

Папката беше дебела и агентът я прегледа набързо. Имуществото включваше къща за сто и осемдесет хиляди долара с ипотека върху половината стойност, кола, някакви мебели, банков влог от трийсет и две хиляди долара и пакет акции за двеста хиляди. Имаше само два кредиторски иска; личеше, че нещата са ръководени от адвокат — очевидно мисис Брант бе очаквала смъртта си. С одобрението на Гейбриъл къщата беше продадена заедно с цялото имущество и след заплащането на данъци и такси на нейно име оставаха сто деветдесет и две хиляди долара.