Джон Гришам - Присъдата

Около завещанието нямаше и следа от спорове. Явно с него се бе занимавал способен и опитен адвокат. Тринайсет месеца след смъртта на мисис Брант всички формалности бяха приключени.

Агентът продължи да прелиства, като си водеше записки. Два листа бяха залепнали и той внимателно ги раздели. Долният беше само половин, с официален печат.

Оказа се смъртен акт. Ивлин И. Брант бе починали от рак на белите дробове.

Агентът излезе в коридора и позвъни на началника си.

Докато се свържат с Фич, вече знаеха още неща. След като папката бе прегледана внимателно от друг сътрудник, бивш агент от ФБР с юридическо образование, изникна поредица от дарения за организации като Американската ракова асоциация, Коалицията за свят без тютюнев дим, Дружеството за борба с тютюнопушенето, Кампанията за чист въздух и още пет-шест подобни инициативи. Единият кредиторски иск се оказа сметка за около двайсет хиляди долара — стойността на последния й престой в болницата. Покойният й съпруг Питьр Брант беше вписан в стара застрахователна полица. Бърза проверка из регистъра откри изпълнение на завещанието му през 1981 г. Измъкнаха папката от архивите. Той бе починал на петдесет и две години, през юни 1981-ва, оставяйки подир себе си съпруга и петнайсетгодишна дъщеря. Смъртният акт беше подписан от същия лекар, както и този на мисис Брант. Онколог.

Питьр Брант също бе починал от рак на белите дробове.

Преди да позвъни в Билокси, Суонсън настоя да му гарантират, че фактите са верни.

Фич получи вестта зад заключената врата на кабинета си и я прие спокойно, тъй като бе прекалено потресен, за да реагира. Седеше зад бюрото си по риза, с разхлабена вратовръзка и развързани обувки. Не каза почти нищо.

И двамата родители на Марли бяха починали от рак на белите дробове.

Той дори записа това в бележника си, после го огради с кръгче и започна да тегли черти наоколо, сякаш можеше да състави някаква схема на този факт, да открие съставките и да ги анализира; сега вече смътно разбираше защо е обещала да му осигури присъдата.

— Слушаш ли, Ранкин? — обади се Суонсън след дълго мълчание.

— Аха — отвърна Фич и пак млъкна. Схемата растеше, но не стигаше доникъде.

— Къде е момичето? — запита Суонсън. Той стоеше на студа край Съдебната палата в Кълъмбия и притискаше към челюстта си миниатюрен телефон.

— Нямам представа. Ще трябва да я намерим.

Фич изрече това толкова неубедително, че Суонсън разбра — момичето е изчезнало. Отново настана мълчание.

— Какво да правя? — запита Суонсън.

— Май ще трябва да дойдеш тук — отвърна Фич и внезапно затвори.

Цифрите на електронния часовник се замъглявахи и Фич затвори очи. Разтри туптящите си слепоочия, стисна брадичка, зачуди се дали да не избухне и да метне бюрото кьм стената, изтръгвайки телефоните, но се отказа. Сега му трябваше бистър ум.

Нямаше как да спре решението, освен ако подпалеше съда или обсипеше с гранати заседателската стая. Последните дванайсет избраници бяха там, под охраната на полицията. Ако се забавеха, ако трябваше да прекарат още една нощ в изолация, може би щеше да открие някакьн магически начин да провали процеса.

Бомбена заплаха — това беше идея. Заседателите щяха да бъдат евакуирани, отведени на някакво тайно място, за да продължат там обсъждането.

Схемата растеше и лъкатушеше, трупаха се възможни решения — все отчаяни, незаконни и опасни действия, обречени на провал от самото начало.

Времето отлиташе.

Дванайсетте избрани — единайсет ученици и техният учител.

Той бавно се изправи на крака и хвана с две ръце евтината керамична лампа. Конрад отдавна искаше да я махне, защото не й беше мястото тук, сред хаоса върху бюрото на Фич.

Конрад и Панг изчакваха в коридора нови нареждания. Знаеха, че е станала някаква ужасна грешка. Отвътре лампата се стовари с трясък върху вратата. Фич изрева. Шперплатовите стени се разтресоха. Друг предмет отхвръкна и се строши — може би телефонът. Фич изкрещя нещо като „парите!“, после бюрото с грохот блъсна стената.

Те се отдръпнаха вцепенени. Не искаха да са близо до вратата, когато се отвори. „Бам! Бам! Бам!“ Трясъкъг беше като от пневматичен чук. Фич блъскаше стената с юмруци.

— Намерете момичето! — отчаяно изрева той.

„Бам! Бам! Бам!“

— Намерете момичето!

След дълго и уморително четене Николас усети, че трябва да обсъдят наученото. Реши да започне пръв и накратко описа доклада на доктор Фрик за белите дробове на Джейкъб Уд. Раздаде наоколо снимки от аутопсията, които не привлякоха особено внимание. Фактите бяха познати и слушателите скучаеха.