Джон Гришам - Присъдата

Кейбъл умело призова за почтеност и правосъдие. Нека решат фактите, а не чувствата. Към края той успя категорично да спечели вниманието им.

Когато се върна на място, съдията Харкин му благодари и се обърна към ложата.

— Дами и господа, сега делото е във ваши ръце. Предлагам да си изберете нов старши заседател вместо мистър Граймс, за когото узнах, че вече е много по-добре. През почивката разговарях със съпругата му. Още бил отпаднал, но очаквали в близко време да се възстанови напълно. Ако по някакъв повод пожелаете да разговаряте с мен, повикайте ме чрез охраната. Наставленията си ще получите в заседателската стая. Успех!

Докато Харкин се сбогуваше с тях, Николас леко извърна глава към публиката и срещна погледа на Ранкин Фич. Просто искаше да покаже от кого зависят нещата в момента. Фич кимна едва забележимо и Николас се изправи заедно с колегите си.

Наближаваше обяд. Съдията обяви почивка до ново нареждане, което означаваше, че желаещите могат свободно да влизат и излизат, докато заседателите се върнат с присъдата. Бандата от Уолстрийт се втурна към телефоните. Шефовете от Голямата четворка размениха по някоя дума с подчинените си и напуснаха залата.

Фич незабавно излезе и пое към кабинета си. Конрад висеше край телефоните.

— Тя е — тревожно съобщи той. — Обажда се от уличен телефон.

Фич нахълта в кабинета и грабна слушалката.

— Ало?

— Слушай, Фич. Нови инструкции. Задръж така и си погледни факса.

Фич погледна факса, от който излизаше лист хартия.

— Приемам — каза той. — Защо са тия нови инструкции?

— Млъквай, Фич. Прави каквото ти казвам, без да се бавиш.

Фич изтръгна листа от машината и прегледа ръкописния текст. Сега парите трябваше да отидат в Панама. Банко Атлантико в Панама Сити. Следваха инструкции за прехвърлянето и номер на сметката.

— Разполагаш с двайсет минути, Фич. Заседателите обядват. Ако не получа потвърждение до дванайсет и половина, сделката отпада и Николас променя курса. Той има клетъчен телефон в джоба и чака да му позвъня.

— Обади ми се пак в дванайсет и половина — отсече Фич и затвори.

Заповяда на Конрад да не приема разговори. Без никакви изключения. Незабавно изпрати по факса инструкциите до своя специалист във Вашингтон, който пък прати нареждане до Ханва Банк на Холандските Антили. „Ханва“ чакаше още от сутринта, тъй че след десет минути парите напуснаха сметката на Фич, прескочиха Карибско море и кацнаха в Панама Сити, където бяха готови да ги приемат. След малко Фич получи потвърждението от „Ханва“; много би искал да го прати на Марли, но не знаеше нейния номер.

В дванайсет и двайсет Марли се обади на своя панамски банкер, който потвърди получаването на десет милиона долара.

Тя беше само на пет километра от Фич и работеше с портативен факс в евтина мотелска стая. Изчака пет минути и изпрати на същия банкер нареждане да прехвърли парите в една банка на Каймановите острови. После незабавно да закрие сметката в Банко Атлантико.

Николас се обади точно в дванайсет и половина. Криеше се в мъжката тоалетна. Обядът бе приключил и щяха ди пристъпят към обсъждане. Марли му каза, че е осигурила парите и заминава.

Фич продължи да чака почти до един часа. Тя отново му се обади от уличен телефон.

— Парите пристигнаха, Фич.

— Страхотно. Да те поканя ли на обяд?

— Някой друг път.

— Е, кога да чакаме присъдата?

— Привечер. Нали не се тревожиш, Фич?

— Аз ли? Ни най-малко.

— Отпусни се. Това ще е върховният ти миг. Дванайсет на нула, Фич. Как ти звучи?

— Като музика. Защо изхвърли горкия Хърман?

— Нямам представа какво ми говориш.

— Ясно. Кога ще празнуваме?

— Ще ти се обадя по-късно.

Тя скочи в наетата кола и подкара, като се взираше напрегнато в огледалото. Другата кола беше изоставена на волята на съдбата пред апартамента й. На задната седалка лежаха две чанти с дрехи и портативният факс — друго не бе успяла да вземе. Мебелите от апартамента сигурно щяха да идат на разпродажба.

На едно отклонение Марли рязко отби. Вчера бе репетирала този ход за в случай, че я следят. Но от момчетата на Фич нямаше и помен. Тя продължи на зигзаг по страничните пътища, докато се добра до областното летище, където я чакаше малък реактивен самолет. Взе чантите и захвърли ключовете в колата.

Суонсън позвъни, но не го свързаха. Тогава се обади на своите хора в Канзас Сити и трима агенти незабавно потеглиха към Кълъмбия, докъдето имаше само един час път. Двама други грабнаха телефоните и започнаха да звънят до факултета по средновековна история с надеждата да открият някой осведомен и приказлив събеседник. В телефонния указател на Кълъмбия имаше шест души с фамилията Брант. Свързаха се с всички, но никой не познаваше Гейбриъл Брант.