Джон Гришам - Присъдата

Сложиха болния на носилката и бързо го изнесоха навън. В суматохата Николас успя да събори чашата на Хърман.

Линейката потегли с виещи сирени. Заседателите се прибраха по стаите, за да успокоят обтегнатите си нерви. Лу Дел съобщи на Харкин по телефона, че Хърман е тежко болен. Вероятно сърдечен удар.

— Капят като круши — каза тя и се впусна в подробни обяснения, че от осемнайсет години насам никога не е губила толкова заседатели. Харкин затвори телефона.

Всъщност Суонсън не се надяваше да я види точно в седем. Само преди няколко часа беше фиркана и продължаваше да пие, тъй че как би могла да се яви на срещата. Той закуси, без да бърза, и изчете първия вестник от купчинката до себе си. Стана осем. Соунсън се премести на масата до витрината, за да вижда по-добре минувачите по тротоара.

В девет взе телефона и попадна на същата ськвртирантка. Не, нямало я, не се била прибирала цяла нощ, а можело и изобщо да се е изнесла.

И това е нечия дъщеря, каза си той. Живее ден за ден, спи, където замръкне, мъчи се да изкара пари колкото за храна и поредната доза дрога. Знаят ли родителите й какво прави?

Имаше предостатъчно време за тия размисли. В десет си поръча още един сандвич, защото келнерът го гледаше сърдито — явно се дразнеше, че кисне тук цяла сутрин.

Благодарение на широко разпространените оптимистични слухове денят започна добре за акциите на „Пинекс“. След като в петък вечер бяха паднали до седемдесет и три, сега те скочиха от самото откриване на седемдесет и шест и за броени минути достигнаха седемдесет и осем. Изглежда, от Билокси идваха добри новини, макар че никой не знаеше кой е източникът. Акциите на всички тютюневи компании се купуваха енергично и курсът пълзеше нагоре.

Съдията Харкин дойде едва в девет и половина и когато зае мястото си, без особена изненада откри, че залата е претъпкана. Току-що бе приключил яростен спор с Рор и Кейбъл — последният настояваше за прекратяване на процеса поради отпадането на още един заседател. Но нямаше достатъчно основания за отмяна. Харкин си знаеше работата. Той дори разполагаше с данни от някакъв стар процес, в който бяха разрешили работата да продължи с единайсет заседатели. И Върховният съд бе подкрепил присъдата им.

Както можеше да се очаква, сред публиката бързо плъзна слух за сърдечния удар на Хърман. Консултантите на ответника побързаха тихомълком да обявят това за голяма победа, защото Хърман явно клонял към ищеца. От своя страна консултантите на Рор го увериха, че отпадането на Хърман е жесток удар срещу ответника, понеже той проявявал симпатии към цигарите. И всички експерти единодушно приветстваха появата на Шайн Ройс, макар че трудно можеха да обосноват преценката си.

Фич седеше замаян и слисан. Как, по дяволите, можеше да се нагласи сърдечен удар? Нима Марли бе способна хладнокръвно да отрови един слепец? Слава богу, че тя беше на негова страна.

Вратата се отвори. Заседателите влязоха един по един. Всички ги гледаха, за да се уверят, че Хърман не е сред тях. Мястото му остана празно.

Съдията Харкин вече бе разговарял с лекарите в болницата и най-напред побърза да уведоми заседателите, че Хърман се чувствал по-добре. Можело и да не е чак толкова болен. Заседателите въздъхнаха с облекчение. Шайп Ройс стана пети номер и зае мястото на Хърман между Филип Севил и Ейнджъл Уийз.

Беше ужасно горд.

Когато настана спокойствие, негова светлост нареди на Уендъл Рор да пристъпи към заключителната си реч. Не повече от час, предупреди той. Облечен в любимото си раздърпано сако, но с бяла риза и чиста папийонка, Рор започна най-напред с кротки извинения за дългия процес и благодари на заседателите за чудесната работа. След като привърши с любезностите, той се впусна в свирепо описание на „…най-смъртоносната стока, създавана някога от човечеството. Цигарата. Всяка година тя убива четиристотин хиляди американци — десет пъти повече от нелегалната търговия с наркотици. Нищо друго не може да се сравнява с нея“.

По-нататьк той засегна основните моменти от показанията на Фрик, Бронски и Килван, без да задълбава в подробности. Напомни им за Лорънс Криглър — човека, който бе работил в тютюневата промишленост и знаеше мръсните й тайни. Десетина минути посвети на безгласия Лион Робилио, който двайсет години се бе сражавал на страната на тютюна, преди да осъзнае колко престъпна е тази промишленост.

Когато стигна до децата, Рор ускори темпото. За да оцелее тютюневата индустрия, трябва да хване юношите в своята примка и да натрапи продукцията си на бъдещото поколение. Тук Рор помоли съдебните заседатели да си припомнят кога са започнали да пушат, сякаш бе чул за какво разговаряха преди време.