Джон Гришам - Присъдата

— Да, май си го спомням.

— На Осмо Авеню, близо до „Балдучи“.

— Да бе, сещам се.

— Добре. Ела там колкото се може по-скоро.

— Ама много скоро ли? — запита тя и се разкикоти.

Суонсън търпеливо запита:

— Какво ще кажеш за седем сутринта?

— А сега колко е?

— Три и половина.

— Олеле!

— Слушай, защо да не дойда още сега? Кажи ми къде си и скачам в първото такси.

— А, не, тук съм си добре. Малко се забавлявам.

— Пияна си.

— И какво?

— Това, че ако искаш четирите хилядарки, гледай да останеш поне малко трезва и да дойдеш.

— Ще дойда, скъпи. Как ти беше името?

— Суонсън.

— Вярно, Суонсън. Чакай ме там около седем.

Тя се изкиска и затвори телефона.

Суонсън не мигна до сутринта.

В пет и половина Марвис Мейпълс се яви в полицията и запита дали може да прибере брат си Дерик. Петте часа бяха изтекли. Полицаят доведе Дерик от килията, после отключи касата и извади вещите му върху метален поднос. Под втрещения поглед на брат си Дерик провери всичко — единайсет хиляди долара в брой, ключовете за колата, джобно ножче и вазелин за устни.

На паркинга Марвис попита за парите и Дерик обясни, че му провървяло на зарове. После даде на брат си двеста долара и помоли да използва неговата кола. Марвис взе парите и се съгласи да изчака пред затвора, докато докарат колата на Дерик от общинския паркинг.

Дерик бясно подкара към Пас Крисчън и спря зад „Сиеста Ин“ под първите бледи лъчи на зората. За всеки случай приклекна ниско и се промъкна през шубраците към прозореца на Ейнджъл. Естествено, прозорецът беше затворен и той почука по стъклото. Никакъв отговор. Дерик взе камъче и почука по-силно. Обзе го паника — наоколо бързо се развиделяваше.

— Не мърдай! — изрева някой зад гърба му.

Дерик се завъртя и зърна полицая Чък с черен пистолет, насочен право в челото му.

— Дръпни се от прозореца! Горе ръцете!

Дерик вдигна ръце и се отдръпна през храстите.

— Лягай долу! — бе следващата команда и Дерик се прос на на студения тротоар с ръце зад гърба. Чък се обади за подкрепления.

Марвис още чакаше колата, когато брат му повтори пристигна в ареста.

Ейнджъл изобщо не се събуди.

За жалост заседателят, който проявяваше най-голямо усърдие, слушаше по-внимателно от останалите, запомняше всичко чуто и спазваше всяко нареждане на Харкин, днес щеше да изхвръкне последен и да загуби всяка възможност за участие в съдебното решение.

В седем и петнайсет безупречно точната мисис Граймс влезе в столовата, взе поднос и започна да подрежда закуската върху него, както правеше от две седмици насам. Овесена каша, обезмаслено мляко и банан за Хърман. Корнфлейкс, мляко, парченце бекон и ябълков сок за нея. Николас стоеше до масата и предложи да й помогне. В заседателската стая той винаги приготвяше кафето на Хърман. И сега стори същото. Сметана и две лъжички захар за Хърман. Черно за мисис Граймс. Побъбриха си за прибирането на багажа. Личеше, че тя се вълнува от надеждата днес да вечеря в дома си.

Още от зори в столовата цареше празнично настроение. Николас и Хенри седяха до масата и поздравяваха подранилите. Днес се прибираха!

Мисис Граймс се пресегна за прибори и Николас бързо пусна четири малки хапчета в кафето на Хърман, продължавайки да говори нещо за адвокатите. Лекарството нямаше да го убие. Беше метедрин — използваха го при шокова терапия за съживяване на полумъртви пациенти. Около четири часа Хърман щеше да е много зле и сетне да се оправи напълно.

Както правеше често, Николас последва мисис Граймс по коридора, като продължаваше да разговаря. Тя му благодари от сърце — толкова симпатичен младеж.

Трийсет минути по-късно избухна паника и Николас веднага се озова в центъра на събитията. Мисис Граймс излезе в коридора и закрещя към Чък, който стоеше на поста си с вестник и чаша кафе. Николас я чу и изскочи от стаята си. Ставало нещо с Хърман!

Сред тревожната врява дотичаха Лу Дел и Уилис. Скоро всички заседатели се струпаха пред отворената стая на семейство Граймс, която гъмжеше от народ. В банята Хърман се превиваше на пода и стенеше от ужасна болка. Мисис Граймс и Чък бяха клекнали до него. Лу Дел грабна телефона и се обади на 911. Николас тревожно сподели с Рики Колман, че сигурно е сърдечен удар. Хърман вече бил преживял такова нещо преди шест години.

След броени минути всички знаеха, че Хърман е получил сърдечен удар.

Санитарите дотърчаха с носилка и Чък избута заседателите настрани. Сложиха на Хърман кислородна маска и той се почувства малко по-добре. Кръвното му налягане беше почти нормално. Мисис Граймс непрекъснато потирите, че било като при предишния сърдечен удар.