Джон Гришам - Присъдата

— Нямам представа — каза Николас. — И това не е наша грижа. Ще го решават по друго време и в друга зала. Има си правила за обжалване.

— Един милиард — тихичко повтори Лорийн, но всички я чуха. Беше толкова лесно да се изрече, почти като „един милион“. Повечето заседатели приведоха погледи към масата и заповтаряха „един милиард“.

Не за пръв път Николас се поздрави, че е премахнал Херера. В подобен момент, с милиард долара на масата, полковникът щеше да побеснее и вероятно да хвърля каквото му падне подръка. Но сега в стаята цареше тишина. Лони оставаше единствен сериозен привърженик на ответника и отчаяно броеше гласовете.

Липсата на Хърман също имаше значение, вероятно дори бе по-важна от тази на полковника, защото другите щяха да го послушат. Той беше умен и пресметлив, неподвластен на чувствата, и едва ли би приел толкова фантастична присъда.

Но и двамата не бяха тук.

Николас старателно отклоняваше спора от въпроса за отговорността към размера на обезщетението — ловък ход, който никой не забеляза. Милиардът ги бе зашеметил и сега бяха готови да говорят за пари вместо за вина.

Тъкмо това искаше — да мислят единствено за парите.

— В края на краищата дадох само предложение — каза Николас. — Важното е да ги сложим на място.

И той намигна на Джери, който веднага пое топката.

— Не мога да дам толкова — изрече Джери с глас на изпечен търговец. — Ами че това… това си е живо нахалство. Признавам щетите, но чак толкова…

— Не е нахалство — възрази Николас. — Компанията има осемстотин милиона в брой. Може да се мери с държавния златен резерв. Всички цигарени компании сами си печатат парите.

Джери стана осмият спечелен. Лони отстъпи към ъгъла и започна да си подрязва ноктите. Девета се присъедини Хрътката.

— Това е нахалство и не мога да го приема — заяви тя. — Бих се съгласила с нещо по-ниско, но не и с цял милиард.

— Колко? — запита Рики.

Само петстотин милиона. Само сто милиона. Просто нямаха сили да изрекат тези невероятни суми.

— Не знам — каза Силвия. — Ти как мислиш?

— На мен ми харесва мисълта да ги разорим — заяви Рики. — Щом трябва да ги накажем, нека не си поплюваме.

— Значи милиард? — запита Силвия.

— Да, аз съм съгласна.

— И аз — добави Шайн Ройс. В този момент се чувстваше невероятно богат.

Отново настана мълчание; чуваше се само нокторезачката на Лони.

— Кой не би гласувал за каквото и да било обезщетение? — запита накрая Николас.

Севил вдигна ръка. Лони не обърна внимание на въпроса, но и нямаше нужда да отговаря.

— Гласовете са десет на два — обяви Николас и записа резултата. — И тъй, взехме решение за отговорността. А сега да се заемем с размера на обезщетението. Можем ли да решим с десет гласа, че семейство Уд е понесло реални щети за два милиона долара?

Севил ритна стола назад и излезе от стаята. Лони си наля кафе и седна край прозореца с гръб към останалите, но продължи да слуша напрегнато.

В сравнение с досегашния спор двата милиона изглеждаха дребни пари и бяха приети единодушно от десетимата. Николас записа това във формуляра, който му бе дал съдията Харкин.

— Можем ли и десетимата да се споразумеем, че трябва да бъдат наложени и финансови санкции? Наказателно обезщетение искам да кажа.

Той бавно ги обиколи с поглед и всички потвьрдиха. Гладис Кард кимна доста колебливо. Можеше да промени решението си, но това нямаше да се отрази на крайния резултат. За присъдата трябваха само девет гласа.

— Добре. А сега за размера на санкциите. Има ли предложения?

— Аз имам — каза Джери. — Нека всеки тайно запише своята сума на листче, после да ги съберем и да разделим сбора на десет. Така ще получим средния резултат.

— Да го смятаме ли за задължителен? — запита Николас.

— Не. Но поне ще имаме представа.

Идеята за тайно гласуване беше привлекателна и всички бързо надраскаха сумите върху късчета хартия.

Николас бавно разгъна всяко листче. Мили записваше резултата. Милиард, милион, петдесет милиона, десет милиона, милиард, милион, пет милиона, петстотин милиона, милиард, два милиона. Мили пресметна.

— Общият резултат е три милиарда петстотин шейсет и девет милиона. Делим на десет и излиза средно триста петдесет и шест милиона и деветстотин хиляди.

Трябваше им известно време, за да се опомнят. Лони скочи на крака и пристъпи към масата.

— Вие сте луди бе, хора — тихо изрече той, после излезе и затръшна вратата.

— Не мога да го направя — обади се Гладис Кард с треперещ глас. — С една пенсия живея, разбирате ли ме? Вярно, прилична пенсия, но просто не мога да проумея такива суми.