Джон Гришам - Присъдата

— Сигурен ли сте, че всичко е наред? — запита шерифът.

— Сигурен съм. Ще се настаня при приятели. Благодаря.

— Ако има нещо, обадете ми се.

— Непременно.

Николас изчезна в нощта и изчака зад ъгъла, докато колата потегли. После постоя край билярдната зала — отлично място за наблюдение на движението около комплекса. Не забеляза нищо подозрително.

Колата за бягство беше съвсем нова, купена на изплащане от Марли преди два дни. За всеки случай разполагаше с още две, изоставени на различни места в покрайнините на Билокси. След час и половина Николас стигна до Хетисбърг без произшествия, макар че през цялото време се озърташе назад.

Частният самолет го чакаше на летището. Николас захвърли ключовете в колата и небрежно закрачи към малката чакалня.

Някъде след полунощ той мина през митницата в Джорджтаун с новичък канадски паспорт. Нямаше други пътници; из аерогарата не се мяркаше жива душа. Марли го посрещна край багажната лента и двамата се прегърнаха буйно.

— Чу ли? — запита той, докато излизаха в душната нощ.

— Да, непрекъснато го предават по Си Ен Ен. Само толкова ли успя? — добави тя със смях и те се целунаха.

Марли подкара към Джорджтаун по пустите лъкатушни шосета, стигна до модерните сгради на банките, струпани около кея.

— Тази е нашата — посочи тя към Роял Суис Тръст.

— Добре изглежда.

По-късно двамата седяха на пясъка край морето и вълните се пенеха около босите им крака. Далече на хоризонта мъждукаха корабни светлинки. От хотелите и жилищните сгради отзад не долиташе нито звук. За момент плажът бе само техен.

И то какъв момент! Край на четирите години борба. Планът им най-сетне бе изпълнен безупречно. Толкова дълго бяха мечтали за тази нощ и толкова често не вярваха, че тя ще дойде някога.

Часовете летяха.

Решиха, че ще е най-добре брокерът Маркус изобщо да не се среща с Николас. Имаше вероятност по-късно властите да проявят интерес към тази история. Точно в девет Марли пристигна в Роял Суис Тръст и бе придружена до горния етаж, където Маркус я чакаше с хиляди въпроси, които не можеше да зададе. Той предложи кафе, после затвори вратата.

— Продажбата на акциите на „Пинекс“ май ще се окаже страхотен удар — каза той и се ухили, защото операцията заслужаваше далеч по-силни думи.

— Така изглежда — отвърна тя. — Кога отваря борсата?

— Уместен въпрос. Разговарях по телефона с Ню Йорк и, изглежда, че там е голяма каша. Присъдата е зашеметила всички. Освен вас, предполагам. — Ужасно му се искаше да поразпита, но знаеше, че няма да получи отговор. — Има вероятност да не отворят. Може да спрат търговията за ден-два.

Тя сякаш очакваше подобно нещо. Кафето пристигна. Седнаха да прегледат данните от вчерашното затваряне на борсата. В девет и половина Маркус си сложи слушалките и впери очи в двата монитора на страничното бюро.

— Отвориха — съобщи той и зачака.

Марли се мъчеше да изглежда спокойна. Двамата с Николас искаха да направят светкавичен удар и да избягат с парите на някое далечно място, където никой не е чувал за тях. Трябваше да приключи операцията със сто и шейсетте акции на „Пинекс“ възможно най-бързо.

— Спряха — изрече Маркус към компютъра и Марли леко трепна.

Маркус затрака по клавишите и се впусна в разговор с някого в Ню Йорк. Измърмори някакви цифри и пунктове, после се обърна към нея.

— Предлагат по петдесет и няма купувачи. Да или не?

— Не.

Минаха две минути. Той не откъсваше очи от екрана.

— Продава се по четирийсет и пет. Да или не?

— Не. Какво става с другите?

Пръстите му заиграха по клавиатурата.

— Олеле! „Трелко“ е спаднал с тринайсет, до четирийсет и три. „Смит Гриър“ слиза с единайсет, до петдесет и три и четвърти. „Конпак“ пада с осем, до двайсет и пет. Същинска касапница. Целият бранш отива под ножа.

— Провери „Пинекс“.

— Продължава да пада. Почти никой не купува на четирийсет и две.

— Купи двайсет хиляди акции по четирийсет и две — каза тя, гледайки записките си.

Няколко секунди по-късно той съобщи:

— Потвърдено. Скочиха на четирийсет и три. Ония там се ослушват. Следващия път бих предложил да не купувате толкова на едро.

Току-що тандемът Марли-Николас бе спечелил седемстотин и четирийсет хиляди долара, без да се брои комисионата.

— Пак слязоха на четирийсет и две — обади се Маркус.

— Поискай двайсет хиляди по четирийсет и едно — нареди тя.

— Потвърдено — каза той след минута.

Още седемстотин и шейсет хиляди долара печалба.