Джон Гришам - Присъдата

— Задържа се на четирийсет и едно, сега скача нагоре с половин пункт — изрече Маркус като робот. — Усетиха, че ку пувате.

— Купуват ли другите? — запита тя.

— Още не.

— Кога ще започнат?

— Кой знае? Но според мен няма да се бавят много. Тази компания просто е прекалено богата, за да потъне. Номиналната стойност на акциите е около седемдесет. И на петдесет да купиш е голям удар. Ще кажа на всичките си клиенти да побързат.

Марли купи още двайсет хиляди акции по четирийсет и едно, после изчака половин час, за да купи двайсет хиляди по четирийсет. Когато „Трелко“ спадна с шестнайсет пункта до четирийсет, тя купи двайсет хиляди акции и спечели триста и двайсет хиляди долара.

Бързият удар се превръщаше в реалност. В десет и половина Марли позвъни на Николас, който се бе залепил за телевизора и гледаше Си Ен Ен. Екипът в Билокси се мъчеше да изкопчи интервюта от Рор, Кейбъл, Харкин, Глория Лейн, от когото и да било, стига да знае нещичко за процеса. Никой не искаше да говори. От време на време Николас превключваше на финансовия канал.

Един час след откриването на борсата акциите на „Пинекс“ стигнаха най-ниската си цена. На трийсет и осем се появиха купувачи и Марли бързо купи оставащите десет хиляди акции.

Когато „Трелко“ взе да се окопитва на четирийсет и една, тя купи четирийсет хиляди акции. Вече не я интересуваше „Трелко“. След като бе покрила вчерашните продажби, и то блестящо, нямаше никакво желание да проявява алчност и да се мотае с останалите акции. Знаеше как да се овладее. Много пъти бе репетирала този момент, който никога нямаше да се повтори.

Малко преди пладне, докато на борсата още цареше суматоха, тя купи обратно и последните акции от „Смит Гриър“. Маркус свали слушалките и избърса потта от челото си.

— Ползотворно утро, мис Макроланд. Спечелихте около осем милиона без комисионата.

От принтера върху бюрото му с тихо бръмчене изличиха потвърждения за покупките.

— Искам да прехвърлиш парите в Цюрих.

— В нашата банка ли?

— Не.

Тя му подаде листче с указания.

— Всичките ли? — запита той.

— Всичките, без твоята комисиона, разбира се.

— Разбрано. Предполагам, че е спешно.

— Веднага, ако обичаш.

Марли бързо събра багажа си. Николас стоеше и я гледаше, защото не носеше нищо, освен две ризи и чифт джинси, които бе купил от магазинчето на хотела. След пристигането щяха да си попълнят гардероба. Парите вече не бяха проблем.

Отлетяха с първокласни билети за Маями, където чакаха два часа самолета за Амстердам. В салона на пьрва класа предаваха новините по Си Ен Ен. Двамата гледаха развеселени как присъдата от Билокси се редува с хаоса на Уолстрийт. Специалистите изникваха на екрана един подир друг. Професори по право смело чертаеха бъдещето на тютюневата индустрия и нейната отговорност. Икономисти изказваха безброй противоречиви мнения. Съдията Харкин отказваше коментари. Кейбъл се бе покрил вдън земя. Рор най-сетне излезе от кабинета си и пое цялата заслуга за победата. Никой не знаеше за Ранкин Фич и Марли съжали, че няма как да види страдалческата му физиономия.

Оказа се, че е избрала момента идеално. Скоро след големия провал пазарът стигна до дъното, а привечер „Пинекс“ вече се продаваше стабилно по четирийсет и пет.

От Амстердам отлетяха за Женева и си наеха хотелски апартамент за цял месец.

Един ден след присъдата Фич напусна Билокси. Завърна се към дома си в Арлингтън и скучната работа във Вашингтон. Макар че бъдещето му като ръководител на Фонда беше поставено под въпрос, имаше предостатъчно работа с мъничката си фирма. Разбира се, вече никога нямаше да печели както от Фонда.

Седмица след присъдата той се срещна в Ню Йорк с Лутър Вандъмиър и Д. Мартин Джанкъл и им призна до последна подробност сделката с Марли. Разговорът не беше приятен. Освен това обсъди с неколцина бляскави юристи от Ню Йорк как ще е най-добре да обжалва присъдата. Незабавното изчезване на Истър даваше основания за съмнение. Хърман Граймс вече бе дал съгласие да използват медицинския му картон. По всичко личеше, че до онова утро е бил в отлично здраве. Припомняше си как усетил в кафето странен вкус, после се озовал на пода. Полковникът от запаса Франк Херера твърдеше в клетвените си показания, че забранените материали под леглото му не са били негови. Никого не бил допускал в стаята. „Могул“ не се продавал в околностите на мотела. Загадката около процеса растеше с всеки изминал ден.