Джон Гришам - Присъдата

— Двайсет и пет хиляди.

Още едно облаче дим, после цигарата падна на асфалта и Дерик я смачка с крак.

— Ще трябва да поговоря с шефа.

— Двайсет и пет хиляди на глас.

— На глас ли?

— Аха. Ейнджъл може да осигури и още някого.

— Кого?

— Не казвам.

— Първо да поговоря с шефа.

В стая 54 Хенри Ву четеше писма от дъщеря си в Харвард, а съпругата му Куи проучваше новите застрахователни полици за рибарските им корабчета. Стая 48 беше празна, защото Николас гледаше филм в Балната зала. В 44 Лони и жена му се бяха сгушили под завивките за пръв път от цял месец насам, но трябваше да побързат, защото децата бяха при сестра й. В 58 мисис Граймс гледаше някаква телевизионна комедия, а Хърман зареждаше в компютъра си поредното описание на процеса. В стая 50 нямаше никого, тъй като самотният полковник също седеше в Балната зала — мисис Херера гостуваше на братовчедка си в Тексас. Пустееше и стая 52, защото Джери пиеше бира заедно с полковника и Николас, чакайки времето да се вмъкне отсреща при Хрътката. В стая 56 вторият резервен заседател Шайн Ройс нагъваше пакет кифлички, взети от столовата, гледаше телевизия и за пореден път благославяше късмета си. Ройс беше на петдесет и две години, нямаше работа и живееше във фургон под наем с по-млада жена и шестте й деца. От години насам не бе печелил по петнайсет долара на ден. Сега трябваше само да седи и да слуша, а общината не само му плащаше, ами отгоре на всичко и го хранеше. В стая 46 Филип Севил и пакистанската му приятелка пиеха билков чай и пушеха марихуана до отворения прозорец.

Отсреща, в стая 49, Силвия Тейлър-Татъм говореше по телефона със сина си. В 45 мисис Гладис Кард играеше джин-руми с мистър Нелсън Кард, който имаше проблеми с простатата. В 51 Рики Колман чакаше Рий, но той можеше и да не дойде, защото май нямаше на кого да остави децата. В 53 Лорийн Дюк седеше на леглото, дъвчеше бисквита и слушаше с люта завист как зад стената в стая 55 Ейнджъл Уийз и нейният приятел се мъчат да срутят целия мотел.

А в стая 47 Хопи и Мили Дюпри се любеха както никога досега. Хопи пристигна точно навреме с голям пакет китайски деликатеси и бутилка евтино шампанско — нещо, което не бе вършил от години насам. При нормални обстоятелства Мили би го скастрила заради алкохола, но обстоятелствата съвсем не бяха нормални. Тя пийна една-две глътки шампанско от пластмасовата мотелска чаша и хапна малко свинско с кисело-сладък сос. После Хопи я повали на леглото.

Когато свършиха, те се отпуснаха един до друг в тъмното и тихо поговориха за децата, училището и домашния живот. Мили се чувстваше изморена до смърт от процеса и искаше час по-скоро да се прибере при семейството. Хопи жално описваше колко им липсва. Децата роптаели. Къщата била на вили и мотовили. Всички я чакали да се върне.

Той се облече и включи телевизора. Мили наметна пеньоара и си наля още съвсем малко шампанско.

— Направо да не повярваш — каза Хопи, като порови из джоба си и измъкна сгънато парче хартия.

— Какво е? — запита тя, разгъвайки листа.

Беше копие от фалшивия доклад на Фич за безбройните грехове на Лион Робилио. Мили изчете всичко, после отправи подозрителен поглед към съпруга си.

— Откъде го намери?

— Вчера пристигна по факса — искрено отвърна Хопи. Бе репетирал отговора, защото се ужасяваше при мисълта, че, ще трябва да излъже Мили. Чувстваше се като последен негодник, но нали нейде отвън го дебнеха Ничман и Нейпиър.

— Кой го е пратил? — запита тя.

— Не знам. Изглежда, че идва от Вашингтон.

— Защо не го изхвърли?

— Не знам. Аз…

— Знаеш, че не е редно да ми показваш такива неща, Хопи. — Мили захвърли листа върху леглото и пристъпи срещу съпруга си с ръце на кръста. — Казвай какви ги вършиш!

— Нищо не върша. Просто пристигна по факса в кантората, това е.

— Гледай ти какво съвпадение! Някой от Вашингтон просто случайно ти е научил номера, случайно е разбрал, че жена ти е съдебен заседател, случайно знае за Лион Робилио и съвсем случайно предполага, че ако ти прати тоя боклук, ще излезеш достатъчно глупав да го домъкнеш тук и да се опиташ да ми повлияеш. Искам да знам какво става!

Хопи загуби и ума и дума.

— Нищо. Кълна се.

— Защо изведнъж взе да разпитваш за процеса?

— Интересен е.

— Интересен е от три седмици насам, а ти почти не го споменаваше. Какво става, Хопи?

— Нищо. Успокой се.

— Усещам кога си разтревожен.

— Кротко, Мили. Слушай, нервна си. И аз съм нервен. Тоя факс ни изкара от релси. Съжалявам, че го донесох.