Джон Гришам - Присъдата

Записът беше умело редактиран. Един по един четиримата трябваше да отговарят на въпроса дали никотинът предизвиква пристрастяване и всеки от тях възразяваше категорично. Джанкъл бе последен и когато гневно отхвърли предположението, комисията знаеше, че лъже. Знаеха го и заседателите.

По време на четирийсетминутна напрегната среща с Кейбъл в кабинета му Фич обясни почти всичките си тревоги от начина, по който се водеше защитата. Започна с Джанкъл и неговата гениална идея за злоупотребяването с тютюна — тоя малоумен подход можеше просто да ги съсипе. Кейбъл не беше в настроение да слуша поучения, при това от човек без правно образование, когото мразеше. Изрично обясни, че са умолявали Джанкъл да не споменава думичката „злоупотреба“. Но като бивш адвокат Джанкъл се смяташе за голям умник и си въобразяваше, че му е паднал златен шанс да спаси тютюневия бизнес. Сега летеше за Ню Йорк със служебния самолет.

Освен това Фич смяташе, че Кейбъл може да е омръзнал на заседателите. Рор бе разпределил работата между цялата си банда. Защо и Кейбъл да не позволи на някой друг адвокат да се заеме със свидетелите? За бога, толкова много сътрудници има!

Двамата се разкрещяха един срещу друг през бюрото. Статията в „Могул“ бе опънала нервите на всички, прибавяйки върху плещите им още по-тежък товар.

Кейбъл напомни на Фич, че адвокатът е той и има трийсет години изключителна съдебна практика. Никой друг не усещал по-добре настроението на заседателите и хода на процеса.

Фич пък напомни на Кейбъл, че режисира вече девети съдебен процес и още доста е успял да провали, а колкото до адвокатските умения — виждал е далеч по-добри резултати от досегашната работа на Кейбъл.

Когато крясъците и ругатните замлъкнаха, двамата положиха усилия да се успокоят и единодушно решиха, че защитата трябва да бъде кратка. Кейбъл предвиждаше още три дни, включително с време за кръстосан разпит от страна на Рор. Нито ден повече, натърти Фич.

На излизане той затръшна вратата и кимна на Хосе, който го чакаше отвън. После пое като буреносен облак по коридорите, все още гъмжащи от адвокати с разхлабени вратовръзки, сътрудници с парче пица в ръка и изтормозени секретарки, бързащи да приключат и да се приберат при децата. Самата гледка на побеснелия Фич и търчащия подир него Хосе караше всичко живо да се скрива в най-близкия кабинет.

Когато Фич седна в колата, Хосе му предаде куп факсове и той ги прегледа на път за щаба си. Първият описваше движението на Марли след вчерашната им среща на кея. Нищо особено.

Следващият съобщаваше какво става в Канзас. Открили една Клер Клемънт от Топика, но тя била в старчески дом. Още една имало в Демойн, но тя лично се обадила на телефона и работела при мъжа си в магазин за стари коли. Суонсън докладваше, че проучвали по няколко линии, но подробности липсваха. В Канзас Сити открили един колега на Кер от Юридическия факултет и опитвали да си уредят среща с него.

Минаха край някакъв супермаркет и неоновата реклама на бира привлече вниманието на Фич. Изведнъж в главата му нахлуха мирисът и вкусът на студена бира, обзе го мъчителна жажда. Само една. Една-едничка студена бира във висока, запотена халба. Откога не бе пил?

Непоносимо му се прииска да спре. Фич затвори очи и се помъчи да мисли за нещо друго. Можеше да прати Хосе да купи една, само едничка. Една студена бира, и толкова. Нали? Ами да, след девет години трезвеност все щеше да се справи с едно питие. Защо да не си пийне поне веднъж?

Защото бе пил милиони пъти. И ако спреше сега, след две пресечки пак щеше да спре. И докато пристигнат, колата щеше да се задръсти с празни бутилки, а Фич да ги мята по минувачите. Знаеше се що за пияница е.

Но поне едничка, колкото да си успокои нервите, да забрави скапания ден.

— Добре ли сте, шефе? — запита Хосе.

Фич изръмжа нещо и престана да мисли за бирата. Къде беше Марли, защо не се обаждаше? Процесът вървеше към края си. Вече почти нямаше време нито за пазарлък, нито за действие.

Пак се сети за статията в „Могул“ и отчаяно закопня да види Марли. Припомни си как Джанкъл излага идиотската си теория и закопня за Марли. Затвори очи, зърна лицата на заседателите и наистина закопня за Марли.

Тъй като вече се смяташе за голям играч, Дерик избра ново място за срещата в сряда вечерта. Барът беше със съмнителна репутация и се намираше в негърския квартал на Билокси. Дерик смяташе, че ще има предимство, ако разговарят на негова територия. Клив обаче бе посещавал мястото и настоя най-напред да се срещнат на паркинга.