Джон Гришам - Присъдата

— Чух какво питате.

— Тогава отговорете. Просто посочете един случай, когато „Пинекс“ е предложил да покрие медицинските разноски на някой от своите клиенти.

— Не си спомням такъв случай.

— Значи вашата компания отказва да поеме отговорност за продукцията си?

— Нищо подобно.

— Добре. Посочете на съда един случай, в който „Пинекс“ е поел отговорност за своята продукция.

— Нашата продукция е висококачествена.

— Значи не предизвиква болести и смърт? — смаяно запита Рор и широко разпери ръце.

— Не. Не предизвиква.

— Чакайте малко, дайте да изясним. Значи казвате на съда, че вашите цигари не предизвикват болести и смърт?

— Само при злоупотреба.

Рор се разсмя и с отвращение повтори думата „злоупотреба“.

— Предвидено ли е вашите цигари да се запалват с клечка кибрит или запалка?

— Разбира се.

— А предвидено ли е димът от тютюна и хартията да се всмуква откъм незапаления край?

— Да.

— Предвидено ли е този дим да влиза в устата?

— Да.

— И предвидено ли е да се поема в дихателната система?

— Зависи от избора на пушача.

— Вие вдишвате ли, мистър Джанкъл?

— Да.

— Запознат ли сте с изследванията, според които деветдесет и осем на сто от пушачите вдишват дима?

— Да.

— Значи сме в правото си да сметнем, че знаете — димът от вашите цигари ще бъде вдишван.

— Вероятно.

— Смятате ли, че хората, които вдишват дима, злоупотребяват с продукта?

— Не.

— Тогава кажете ни, ако обичате, мистър Джанкъл, как точно се злоупотребява с цигарите?

— Прекаленото пушене е злоупотреба.

— А кое пушене е прекалено?

— Мисля, че е различно за всекиго.

— В момента не разговарям с всекиго, мистър Джанкъл. Говоря с вас, генералния директор на „Пинекс“, един от най-големите производители на цигари в света. И ви питам колко цигари са прекалено много по ваше лично мнение?

— Бих казал над два пакета дневно.

— Значи над четирийсет цигари на ден?

— Да.

— Разбирам. И на какви данни се основавате?

— На никакви. Това е мое лично мнение.

— И тъй, до четирийсет не е вредно. Над четирийсет — злоупотреба с продукта. Това ли е вашето свидетелско показание?

— Това е мое мнение.

Джанкъл почваше да се поти и да хвърля погледи към Кейбъл, който ядосано извърна глава. Теорията за злоупотребата беше най-новото творение на Джанкъл. Той лично настояваше да я използва.

Рор помълча и се загледа в бележките си. Не бързаше, защото искаше да нанесе ефектен удар.

— Бихте ли описали пред съда какви мерки предприехте като генерален директор, за да уведомите обществеността, че пушенето на повече от четирийсет цигари на ден е опасно?

Джанкъл много искаше да му отговори както трябва, но успя да се удържи. Отвори уста, сетне застина така и настана мъчителна тишина. След провала той намери сили да се опомни и бавно изрече:

— Мисля, че ме разбрахте погрешно.

Рор нямаше намерение да го остави да обясни.

— Сигурно. Не помня обаче да съм виждал на вашите марки предупреждение, че пушенето на повече от два пакета дневно е опасна злоупотреба. Защо?

— Не ни е наредено.

— От кого?

— От правителството.

— Значи ако правителството не ви принуди да предупредите хората, че могат да злоупотребят с вашите продукти, вие няма да сторите нищо по своя воля, така ли?

— Изпълняваме закона.

— Законът ли нареди на „Пинекс“ да похарчи миналата година четиристотин милиона за реклама?

— Не.

— Но все пак го сторихте, нали?

— Така излиза.

— И ако сте искали да предупредите пушачите за опасността, несъмнено можехте да го направите, нали?

— Вероятно.

Рор светкавично се прехвърли към маслото и захарта — два от продуктите, които Джанкъл бе споменал като потенциално опасни. С огромна наслада изтъкна разликата между тях и цигарите, при което направи Джанкъл за посмешище.

Най-доброто бе запазил за края. За момент заседанието прекъсна и техниците отново докараха телевизионни монитори. Когато заседателите пак заеха местата си в ложата, светлините изгаснаха и на екраните се появи Джанкъл с вдигната ръка. Даваше клетва да казва истината пред някаква комисия на Конгреса. До него седяха Вандъмиър и другите двама генерални директори от Голямата четворка, призовани против волята си да свидетелстват пред шепа политици. Приличаха на четирима мафиотски кръстници, дошли да обяснят на Конгреса, че организираната престъпност изобщо не съществува. Разпитът беше жесток.