Джон Гришам - Присъдата

После Дерик се търкулна настрани и моментално заспа.

Събудиха се призори и Ейнджъл изпадна в паника, че при нея има мъж — естествено, без разрешение на съдията. Дерик обаче не се смути. Каза, че просто ще я изчака, докато потегли за съда, и след това тайно ще се измъкне от стаята. Това не я успокои особено. Ейнджъл влезе в банята и дълго стоя под душа.

Дерик бе внесъл огромни подобрения в първоначалния план на Клив. След излизането от кръчмата той си купи шест бири и няколко часа обикаля с колата по крайбрежната магистрала. Без да бърза, мина от Пас Крисчън до Паскагула покрай хотели, игрални домове и пристанища за яхти, като пиеше бира и обмисляше начинанието. Пийналият Клив се бе изтървал, че адвокатите на ищеца се борят за милиони. За присъда бяха необходими само девет от дванайсетте гласа и Дерик бързо съобрази, че решението на Ейнджъл струва доста повече от десет хиляди долара.

Вярно, в кръчмата десетте хиляди изглеждаха страшно привлекателни, но щом веднага се съгласяваха да платят толкова много, значи можеше да изцеди и повече. Колкото по-дълго караше по магистралата, толкова по-стремглаво растеше цената на нейния глас. Бе стигнал до петдесет хиляди и продължаваше да обмисля.

Силно го интересуваше как би стоял въпросът с комисиона в проценти. Ами ако присъдата е например десет милиона? Един процент, някакъв си въшлив процент би правил сто хиляди долара. А при двайсет милиона? Двеста хиляди. Ами ако Дерик предложеше на Клив да се споразумеят за аванс в брой и процент от печалбата? Това би подтикнало Дерик, а, разбира се, и приятелката му, да настояват за най-тежка присъда. Така щяха да се включат в играта. Подобен шанс се пада веднъж в живота.

Ейнджъл се върна по халат и запали цигара.

В сряда сутринта защитата на доброто име на „Пинекс“ започна по най-печален начин, макар че адвокатите нямаха никаква вина. В популярното финансово списание „Могул“ един аналитик на име Уолтър Баркър обясняваше простичко и нагледно, че съдебните заседатели в Билокси ще вземат решение за тежка присъда срещу „Пинекс“. А Баркър не беше кой да е. Имаше адвокатско образование и на Уолстрийт се славеше като човек, който най-добре знае накъде ще избият нещата, когато се сблъскат правосъдие и търговия. Специалността му бе да следи големи съдебни процеси и далеч преди края да предсказва резултата. Обикновено се оказваше прав и от това бе натрупал цяло състояние. Финансистите го четяха много внимателно и фактът, че залага срещу „Пинекс“, потресе Уолстрийт. При отварянето акциите се котираха на седемдесет и шест, спаднаха до седемдесет и три, а към единайсет вече бяха стигнали седемдесет и едно и половина.

В сряда съдебната зала бе привлякла цели тълпи. Многобройни както никога, момчетата от Уолстрийт масово четяха „Могул“ и изведнъж се оказаха съгласни с Баркър, макар на закуска да бяха споделяли единодушно, че „Пинекс“ е устоял на бурята и ще успее да се измъкне. Сега прелистваха списанието с тревожни лица и мислено преправяха отчетите си. Миналата седмица Баркър бе посетил съдебната зала. Цял ден седя сам на последния ред. Какво бе успял да види, без те да забележат?

Точно в девет съдебните заседатели влязоха, водени от Лу Дел, която гордо придържаше отворената врата, сякаш с неимоверни усилия бе събрала изгубените си овчици след вчерашните скитания и сега ги връщаше там, където им е мястото. Харкин поздрави така, като че не се бяха виждали цял месец, подхвърли някаква плоска шега за риболова и пристъпи към познатите страховити въпроси. После обеща скорошен край на процеса.

Призоваха Джанкъл за свидетел. Пръв започна Кейбъл. Освободен от вредното влияние на алкохола, Джанкъл бе бодър и свеж. Сърдечно усмихнат, той сякаш се радваше на тая възможност да защити тютюневата компания. Кейбъл разигра встъпителните въпроси без никакво затруднение.

На втория ред седеше Д. И. Тоунтън, цветнокожият адвокат от Уолстрийт, който бе разговарял с Лони в Шарлот. Той слушаше Джанкъл, но държеше Лони под око и не след дълго погледите им се срещнаха. Лони неволно се озърна пак, после още веднъж и на третия път дори кимна и лекичко се усмихна, защото така му се стори най-правилно. Ясно бе какво иска да каже — щом такъв важен човек като Тоунтън е дошъл чак до Билокси, значи предстои решителен ден. Сега думата имаше ответникът и Лони трябваше да разбере, че е изключително важно да слуша и да вярва на всяка дума, долитаща от свидетелското място. Е, Лони нямаше ни най-малко намерение да създава проблеми.