Джон Гришам - Присъдата

Тя проследи с поглед как Фич крачи по кея към малкия паркинг до плажа. Там спря, извади от джоба си телефон и се обади на някого.

След няколко неуспешни опита да се свърже с Хопи по телефона във вторник следобед Джими Хъл Моук цъфна ненадейно в кантората му и узна от сънливата секретарка, че мистър Дюпри е в кабинета си. Тя изтича да го повика и се върна едва след петнайсет минути. Много съжалявала, но имало грешка, мистър Дюпри не бил в кабинета си, преди малко заминал за важна среща.

— Колата му е отпред — развълнувано посочи Джими Хъл към малкия паркинг зад стъклото. И наистина, вехтата камионетка на Хопи си беше на място.

— Пратиха му кола — безочливо излъга секретарката.

— Накъде замина? — запита Джими Хъл, сякаш беше готов незабавно да го последва.

— Някъде към Пас Крисчън. Само това знам.

— Защо не ми се обажда?

— Нямам представа. Мистър Дюпри е много зает.

Джими Хъл бръкна дълбоко в джобовете на джинсите си и свирепо огледа жената.

— Кажете му, че съм наминал, че съм много ядосан и искам да ме потърси незабавно. Запомнихте ли?

— Да, сър.

Той излезе, качи се във форда си и потегли. Секретарката го изчака да се отдалечи и изтича отзад да освободи Хопи от килера.

Двайсетметровата яхта на капитан Тео навлезе на седемдесет километра в Мексиканския залив, където под безоблачно небе и гальовен морски бриз половината съдебни заседатели се захванаха да ловят скумрии, сардини и червеноперки. Ейнджъл Уийз никога не бе стъпвала на кораб, не знаеше да плува и се почувства зле още на двеста метра от брега, но с помощта на опитния екипаж и няколко хапчета скоро се опомни и дори хвана първата свястна риба. Мургавите бедра на Рики изглеждаха просто великолепно с шорти и маратонки. Както можеше да се очаква, полковникът и капитанът излязоха сродни души, тъй че не след дълго Нап цъфна на мостика да обсъжда морската стратегия и да разказва военни спомени.

Двама моряци приготвиха чудесен обяд от варени скариди, пържени стриди, рачешки щипки и задушена риба с подправки. По пладне отвориха първите бири. Само Рики предпочете да пие вода.

Бирата продължи да се лее през целия следобед, докато риболовът се люшкаше между скуката и възторга, а слънцето приличаше все по-усърдно. Яхтата беше голяма и всеки можеше да се усамоти. Николас и Джери гледаха да не оставят Лони Шейвър без студена бира в ръката. Бяха решили днес за пръв път да си поприказват сериозно с него.

Някога чичото на Лони бе работил дълги години като рибар, преди корабчето му да изчезне безследно заедно с целия екипаж. В детските си години Лони често трябваше да му помага, тъй че сега не си падаше много по риболова. Откровено казано, направо го мразеше. Но все пак излетът му се стори по-привлекателен, отколкото автобусното пътешествие до Ню Орлиънс.

След две бири лошото настроение го напусна и езикът му се развърза. Седнаха да поговорят под навеса на горната палуба. Долу Рики и Ейнджъл гледаха как екипажът чисти улова им.

— Чудя се колко ли експерти ще призоват ония от фирмата — подхвърли мрачно Николас, след като бяха разменили по някоя дума за риболова.

— Мене ако питаш, могат изобщо да не си правят труда — отвърна Лони, гледайки към морето.

— Значи ти стига толкова, а? — запита Николас.

— Ами че то си е направо смешно, по дяволите. Човекът пуши трийсет и пет години наред, а като ритне камбаната, иска да му плащат милиони.

— Казвах ли ти? — обади се Джери, без да отваря очи.

— Какво? — сепна се Лони.

— Двамата с Джери решихме, че клониш към цигарените босове — обясни Николас. — Не беше обаче лесно, нали все си мълчиш.

— Ами ти? — запита Лони.

— Аз ли? Още не съм решил. Джери също клони към тях. Нали, Джери?

— Не обсъждам процеса с никого. Не влизам в забранени контакти. Не приемам подкупи. Съдията Харкин може да се гордее с мен.

— Лъже, харесал си е големите фирми — каза Николас. — Защото е пристрастен към никотина и не може да се откаже, но си вярва, че ако реши, веднага ще зареже цигарите. Не може, защото е леке без капка воля. А иска да бъде истински мъж като полковник Херера.

— Че кой не иска? — вметна Лони.

— Джери си мисли, че щом може да ги откаже, стига да иска, значи и всички други трябва да могат, следователно Джейкъб Уд е бил длъжен да спре много преди да хване рак.

— В общи линии имаш право — кимна Джери. — Само не ми хареса онова, за лекето.

— На мен ми звучи разумно — каза Лони. — Как може още да не си решил?