Джон Гришам - Присъдата

— Знам ли? Може би защото не съм изслушал всички свидетели. Да, точно така. Според закона трябва да се въздържаме от присъда, докато не се запознаем докрай с доказателствата. Извинявайте.

— Извинен си — каза Джери. — Сега е твой ред да донесеш бира.

Николас допи бирата и се отправи по тясната стълбичка към хладилника на долната палуба.

— Не се тревожи за него — подхвърли Джери. — Накрая пак ще е с нас.

Малко след пет яхтата се завърна в пристанището. Бодрите риболовци слязоха на кея да си направят снимки с капитан Тео и днешните трофеи, сред които рекорда държеше една акула, хваната от Рики. За да я измъкне, трябваше да потърси помощ от екипажа, защото тежеше цели четирийсет килограма. След снимките всички поеха подир двамата полицаи, кацо изоставиха улова, защото в мотела нямаше какво да го правят.

Автобусът с екскурзиантите се завърна от Ню Орлиънс един час по-късно. Също както пристигането на яхтата, събитието бе проследено от усърдни наблюдатели, които веднага уведомиха Фич, макар че нямаха ни най-малка представа защо го правят. Фич просто им бе наредил да дебнат. Все нещо трябваше да наблюдават. Днешният ден бе минал скучно — нямаха друга работа, освен да чакат завръщането на заседателите.

Фич се бе заключил в кабинета заедно със Суонсън, който цял следобед не се откъсна от телефона. „Тъпанарите“, както ги нарече Марли, вече бяха отзовани. На тяхно място Фич пращаше професионалисти — същата фирма от Бетесда, която използваше за играта с Хопи. Някога и Суонсън бе работил в нея, а повечето служители бяха бивши агенти от ФБР или ЦРУ.

Резултатите се гарантираха. Работата не изглеждаше трудна за тях — да изяснят миналото на една млада жена. След час Суонсън щеше да отлети за Канзас Сити и да поеме ръководството.

Освен това фирмата гарантираше, че няма да ги разкрият. Фич бе изпаднал в деликатна ситуация — трябваше да запази отношенията си с Марли, но трябваше и да узнае коя е. Два фактора го накараха да продължи разследването. Първо — личеше, че за нея е извънредно важно да я остави на мира. Значи криеше нещо голямо. И второ — прекалено много усилия бе хвърлила, за да заличи следите си.

След тригодишен престой в Лорънс, щата Канзас, Марли бе напуснала градчето преди четири години. До идването си там не бе носила името Клер Клемънт, а и след заминаването едва ли го бе запазила. А междувременно бе срещнала и привлякла Джеф Кер, който сега се наричаше Николас Истър и въртеше кой знае какви номера със заседателите.

Ейнджъл Уийз бе влюбена и искаше да се омъжи за Дерик Мейпълс — снажен младеж на двайсет и четири години, комуто не бе провървяло нито в работата, нито в брака. Доскоро той продаваше телефони за автомобили, но при сливането на две компании изхвръкна на улицата, а не след дълго се раздели и с първата си съпруга — печален завършек на една стара ученическа любов. Имаха две малки деца. Жена му и нейният адвокат искаха шестстотин долара месечна издръжка. От своя страна Дерик и адвокатът му размахваха безработицата като бойно знаме. Пазарлъците се ожесточиха и до окончателния развод оставаха само два-три месеца.

Ейнджъл беше бременна във втория месец, макар че не бе казала никому, освен на Дерик.

Брат му Марвис някога бе служил в полицията, а сега работеше в църквата, като помагаше на пастора. Тъкмо към него се обърна някой си Клив с молба да му уреди среща с Дерик. Връзката се осъществи без затруднения.

По липса на по-добър професионален термин всички наричаха Клив просто „бегач“. Такава му беше работата — да бяга насам-натам вместо Рор. Трябваше да издирва добри, солидни злополуки и да доставя клиенти в кантората. Добрият бегач е същински виртуоз, а Клив беше добър, защото инак Рор просто не би го търпял. Както всички свои събратя, Клив газеше из мътни води, тъй като подмамването на клиенти все пак се смяташе за нарушение на адвокатската етика, макар че около всяка автомобилна катастрофа се струпваха повече бегачи, отколкото санитари. Всъщност визитната картичка на Клив го представяше като „организатор“.

Освен това Клив разнасяше документи и призовки, проверяваше свидетели и евентуални съдебни заседатели, дебнеше другите адвокати — все нормални задължения на един бегач, когато не се занимава с основната си работа. За всичко това получаваше заплата, а понякога Рор му даваше и премии, ако се случеше да осигури особено привлекателен клиент.

След като поговори с Дерик на чаша бира, Клив бързо разбра, че момчето има финансови проблеми. Тогава завъртя разговора към Ейнджъл и запита дали някой не го е изпреварил. Не, отвърна Дерик, никой не е идвал да разпитва за процеса. Но пък и трудно биха го намерили — в момента живееше при Марвис и гледаше да не се мярка пред алчния адвокат на жена си.