Джон Гришам - Присъдата

Клив заяви, че това е добре, защото бил нает като консултант от някакви адвокати по процеса и работата била ужасно важна. После поръча по още една бира и известно време продължи да повтаря колко важна била цялата тази история.

Дерик беше умно момче, имаше дори една година колеж, а освен това държеше да припечели някоя пара, тъй че бързо схвана накъде бие разговорът.

— Защо не изплюеш камъчето? — запита той.

Клив тъкмо се канеше да го стори.

— Моят клиент иска да си осигури влияние. Срещу пари в брой. Но между нас да си остане.

— Влияние — повтори Дерик и отпи солидна глътка. Усмивката му насърчи Клив да продължава.

— Пет хиляди в брой — прошепна той и се озърна. — Половината сега, половината след процеса.

След нова глътка усмивката на Дерик стана още по-широка.

— И какво трябва да правя?

— Да поговориш с Ейнджъл по време на личните посещения и да й обясниш колко е важно процесът да завърши с присъда в полза на вдовицата. Само не й казвай за мен или за парите. Не сега. Може би по-късно.

— Защо?

— Защото е адски незаконно, разбра ли? Ако съдията надуши, че съм бил при теб и съм ти предлагал пари, за да по говориш с Ейнджъл, моментално отиваме в затвора. И двамата. Ясно ли ти е?

— Аха.

— Трябва да разбереш, че това е опасна работа. Ако не ти стиска, кажи си още сега.

— Десет хиляди.

— Какво?

— Десет. Пет сега и пет, като свърши процесът.

Клив изпъшка, сякаш му искаха прекалено много. Ако Дерик знаеше какъв е залогът!

— Добре. Десет.

— Кога ще ги получа?

— Утре.

Поръчаха си сандвичи, после цял час разговаряха за процеса, присъдата и най-добрия начин да убедят Ейнджъл.

Тежката задача да държи Д. Мартин Джанкъл по-надалеч от любимата му водка се падна на Дъруд Кейбъл. Фич и Джанкъл жестоко се изпокараха по въпроса дали му е разрешено да пие във вторник вечер, преди явяването си на процеса. Бившият алкохолик Фич обвини Джанкъл, че не може да се удържа. Джанкъл пък го обсипа с ругатни, задето имал нахалството да учи генералния директор на „Пинекс“ кога, как и колко да пие.

Фич привлече в препирнята и Кейбъл, който настоя Джанкъл да остане до късно в кантората, за да подготвят показанията. След репетиция на кръстосания разпит обсъдиха всички възможни проблеми и Джанкъл се справи доста добре. Не блестящо, но все пак поносимо. Накрая Кейбъл го накара да изгледа цялата репетиция на запис заедно с експертите.

Когато след десет вечерта най-сетне се прибра в хотелската стая, Джанкъл откри, че Фич е заменил всичкия алкохол в минибарчето със сокове и газирани напитки.

Изруга и измъкна пътната чанта, където винаги си носеше плоска манерка. Но манерката липсваше. Фич бе отмъкнал и нея.

В един след полунощ Николас тихо отвори вратата и надникна в коридора. Полицаят бе изчезнал, сигурно дремеше в стаята си.

Марли го чакаше горе. Прегърнаха се и размениха няколко целувки, но спряха дотук. По телефона тя бе намекнала, че има неприятности, и сега набързо разказа цялата история, започвайки от обаждането на Ребека. Николас прие нещата спокойно.

Ако не се брои естествената страст на двама млади влюбени, в тяхната връзка рядко избликваха емоции. А и тези редки случаи обикновено се дължаха на Николас, който бе леко неуравновесен — съвсем леко, но все пак в това отношение несъмнено отстъпваше пред Марли. В изключителни обстоятелства можеше дори да повиши глас. Колкото до Марли, тя не беше студена по натура, просто умееше да преценява нещата. Само веднъж я бе виждал да плаче — в края на някакъв тежък филм. Никога не се бяха карали, а дребните пререкания отминаваха бързо, защото Марли го бе научила да си мери думите. Тя не търпеше излишни сантименталности, не се цупеше, не беше злопаметна и държеше той да постъпва по същия начин.

След като разказа за разговора с Ребека, Марли предаде дума по дума срещата с Фич.

Новината, че са разкрити отчасти, бе тежък удар. Не се съмняваха, че това е дело на Фич, и се питаха какво точно знае. Досега твърдо смятаха, че миналото на Клер Клемънт може да бъде разкрито само чрез Джеф Кер. В биографията на Джеф нямаше нищо опасно. Но трябваше на всяка цена да опазят миналото на Клер, иначе можеха още сега да зарежат цялата работа. Не им оставаше нищо друго, освен да чакат.

Дерик се провря в стаята на Ейнджъл през открехнатия прозорец. Не я бе виждал от неделя, тоест цели четирийсет и осем часа, и просто нямаше сили да чака до утре вечер, защото я обичаше безумно, страдаше от раздялата и трябваше непременно да я прегърне. Тя веднага забеляза, че е пил. Хвърлиха се в леглото и тихо пристъпиха към консумиране на извънредното лично посещение.