Джон Гришам - Присъдата

Паркингът се оказа претъпкан. Клив закъсня. Когато най-после пристигна, Дерик нетърпеливо пристъпи към колата му.

— Според мен не е добра идея — подхвърли Клив през едва-едва открехнатото стъкло, като се озърташе към мрачната бетонна сграда с масивни решетки на прозорците.

— Всичко е наред — отсече Дерик, който също се плашеше, но не искаше да си признае. — Няма страшно.

— Няма страшно ли? Трима намушкани само за миналия месец. Аз съм единствената бяла мутра в тоя квартал, а искаш да вляза с пет хилядарки в брой и да ти ги предам. Познай кого ще наръгат по-напред. Теб или мен?

Дерик мислено се съгласи, но не искаше да отстъпва толкова бързо. Приведе се към стъклото, хвърли поглед наоколо и изведнъж му стана още по-страшно.

— Да влизаме, казах — изрече той с най-печения си глас.

— Зарежи — отвърна Клив. — Ако искаш парите, ела в закусвалнята на шосе 90.

Той вдигна стъклото и запали мотора. Дерик го погледа как се отдалечава с въжделените пет хиляди долара, после побърза да изтича към колата си.

Седнали на тезгяха, двамата ядяха палачинки и пиеха кафе. Разговаряха тихо, защото само на няколко крачки от тях готвачът пържеше наденички с яйца и явно напрягаше слух да дочуе нещичко.

Дерик бе нервен и ръцете му трепереха. Колкото до Клив, тая история не го вълнуваше особено. Като бегач често му се налагаше да плаща за разни услуги.

— Виж какво, струва ми се, че десет бона май са малко, нали ме разбираш? — изрече най-сетне Дерик репликата, която бе репетирал цял следобед.

Мисля, че се споразумяхме — отвърна Клив и невъзмутимо лапна парче палачинка.

— Аз пък мисля, че искате да ме прецакате.

— Ти какво, пазариш ли се?

— Не предлагаш достатъчно, мой човек. Много мислих за това. Дори тая сутрин отскочих до съда да погледам процеса. Знам какво става. Всичко разбрах.

— Тъй ли?

— Аха. И да ти кажа право, не играете честно.

— Снощи нямаше оплаквания, като се споразумяхме за десет.

— Да, нещата обаче се промениха. Снощи ме завари неподготвен.

Клив избърса устата си със салфетка и изчака, докато готвачът отиде да обслужи клиент на другия край.

— Какво искаш? — запита той.

— Много повече.

— Нямаме време за гатанки. Казвай какво искаш.

Дерик преглътна мъчително и се озърна през рамо. После тихо изрече:

— Петдесет хиляди и процент от присъдата.

— Какъв процент?

— Мисля, че десет на сто ще е почтено.

— Тъй значи. — Клив захвърли салфетката до чинията си. — Съвсем си откачил. — Той остави пет долара на тезгяха, изправи се и отсече: — Споразумяхме се за десет. Вдигнем ли по-нагоре, ще ни спипат.

Клив излезе с решителна стъпка. Дерик затършува из джобовете си, но не намери нищо, освен монети. Готвачът изведнъж надвисна над него и прояви жив интерес към търсенията му.

— Мислех, че той ще плати — измънка Дерик, проверявайки джобчето на ризата си.

— Колко имаш? — запита готвачът, като прибра петте долара.

— Осемдесет цента.

— Стигат.

Дерик изтича към паркинга. Завари Клив в колата, с включен двигател и спуснато странично стъкло. Приведе се към него и заяви:

— Бас държа, че другата страна ще плати повече.

— Ами тогава върви да ги питаш. Иди утре и им кажи, че искаш петдесет хиляди за един глас.

— И десет процента.

— Съвсем си оглупял, драги. — Клив бавно изключи двигателя, излезе и запали цигара. — Нищо не разбираш. Една присъда в полза на ответника означава, че парите изобщо не мърдат. Нула за ищеца, значи и нула за ответника. Никакви проценти. Адвокатите на ищеца получават четирийсет процента от нулата. Проумя ли сега?

— Аха — бавно промърмори Дерик, макар да личеше, че все още е объркан.

— Слушай, това, дето ти го предлагам, е адски незаконно. Недей да ламтиш. Станеш ли алчен, непременно ще те спипат.

— Десет хиляди ми изглежда много евтино за такава работа.

— Недей да мислиш така. Погледни го от друг ъгъл. На нея не й се полага нищо, прав ли съм? Нула. Изпълнява си гражданския дълг и получава от общината по петнайсет долара дневно, задето е толкова съвестна. Десетте бона са подкуп, мръсно подаръче, дето трябва да се забрави още щом го получиш.

— Но ако предложите процент, тя ще има стимул да работи по-усърдно в заседателската стая.

Клив засмука цигарата, бавно издиша облак дим и поклати глава.

— Ти просто не разбираш. Дори да има присъда, ще минат години, преди някой да получи тия пари. Слушай, Дерик, много усложняваш нещата. Вземи парите. Поприказвай с Ейнджъл. Помогни ни.