Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Нали разполагаме с резервен план, ако нещата опрат до Земята? — попита адмирал Еолус.

Ланиан бе запознат с плана.

— О, само на хартия. Като се има предвид, че Земята е най-гъсто заселената планета на Ханзейския съюз, изобщо не съм сигурен, че планът ще свърши работа, освен че ще осигури на няколко милиарда души занимание, докато дрогите ни унищожават. — Той седна тежко на стола.

Табегочи затропа с пръсти по масата.

— Щом фероуите не могат да ги спрат, ние нямаме абсолютно никакъв шанс.

— А новият флот разбивачи? — попита Уилис. — Четох последните доклади. Тези кораби не са ли почти готови?

— Издадох заповед в корабостроителниците да се работи на три смени — каза Ланиан, — за да ги завършат в максимално съкратени срокове. Трябва да сме готови час по-скоро да ги изстреляме. Въпросът е от първостепенна важност. Това е единственият начин да извадим свестни оръжия срещу бойните кълба. Илдирийците вече доказаха, че новото средство върши работа. Време е да опитаме и ние.

— Никой от нас не спори за това — рече Антеро. — Бойните компита са последната ни надежда. Веднага щом бъдат завършени разбивачите, можем да започнем с монтажа на роботизирания екипаж.

Ланиан бе доволен, че най-сетне са измислили какво да правят.

— Лично ще подбера членовете на човешките екипажи. Следващия път, когато дрогите се покажат тук, ще ги ударим с всичко, с което разполагаме.

След като откара пленниците на Ларо и се върна на Марс, Тасия бе готова отново да се заеме с досадните учебни занятия.

Срещата с пленените скитници и оскъдните новини за семейството й бяха изострили разочарованието и отчаянието й. Жадуваше да се върне у дома, да види Джес, да подуши миризмата на леда под кората на Плумас. И ако не можеше да има това, поне дай позволяха да се бие срещу дрогите!

Беше издържала суровата подготовка, а после бе служила така, че да даде най-доброто от себе си. Сега обаче Земните въоръжени сили бяха променили правилата, бяха си избрали нови врагове и Тасия осъзнаваше, че това й дава право да наруши дадената клетва с чиста съвест, да вземе ЕА, да открадне кораб и да избяга, както й бе подшушнал Крим Тайлар. Можеше да напусне Земните въоръжени сили, да си изгори униформата и да заживее отново при клановете.

Но ако го направеше, зевесетата щяха да обявят, че от самото начало е шпионирала в полза на скитниците. Самодоволният Патрик Фицпатрик III току-виж се надигнал от гроба само за да подхвърли: „Нали ви казвах?“ По-лошо, генерал Ланиан щеше да го използва като повод да продължи следваната линия, да нанася удари и да влоши положението на пленниците на Ларо, които Тасия искаше да защити.

Какво ли ставаше със скитниците? Къде бяха отишли клановете след разрушаването на Рандеву? Ческа вероятно се опитваше да ги събере, но как би могла да успее, когато корабите на Земните въоръжени сили душеха около всеки аванпост, около всяко селище? Освен няколко слуха, които бе чула от Роберто Кларин, единственият източник за информация си оставаха едностранчивите новини на Голямата гъска, които със сигурност не бяха достоверни.

Всичко, което искаше, бе да се бие с хидрогите. Защо трябваше да е толкова сложно?

Генерал Ланиан я повика веднага щом кацна в базата. Тя все още бе облечена с пилотската униформа, не бе успяла нито да се изкъпе, нито да хапне, но в съобщението се казваше, че генералът очаква да я види незабавно. Адютантът му я отведе до кабинета му и тя застана мирно пред бюрото.

Ланиан вдигна ръбестата си глава и я погледна.

— Командир Тамблин, трябва да обсъдим един важен въпрос. Досегашната ви кариера е впечатляваща и уменията ви може да са полезни в много насоки.

— Да, сър — отвърна тя официално. „И без теб го зная“.

Въпреки това Тасия усещаше топка в стомаха си. Сега, когато плячкосването на скитническите селища от страна на Ханзата бе в пълен ход, Ланиан можеше дай заповяда да разкрие местонахождението на различни инсталации, включително водните мини на семейството й на Плумас. Тя се подготвяше мислено за такава насока на разговора и премисляше възможните отговори. Беше готова да откаже, а после да се хвърли в атака и да обвини генерала, че е забравил за истинските врагове на човечеството. След което вероятно щяха да я изправят пред трибунал.

Но следващите му думи я изненадаха:

— Искате ли да си върнете командването?

Отне й малко време, докато преодолее изненадата си.