Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Един от доброволците се намръщи и подвикна:

— Да не си се отказал от скитниците? Вече не си ли член на клановете? Не можем да седим със скръстени ръце, докато Голямата гъска ни напада.

Джес се колебаеше — не беше сигурен дали венталите разбират всички нюанси на политическите конфликти между хората.

— Искам да помогна, но първо трябва да приключа с мисията си да разпространя венталите. Спомнете си: хидрогите са нашите истински врагове. — И щом произнесе тези думи, тялото му се разтресе.

— Само че май вече не са единствените — огорчено каза Нико. — Как да помагаме на венталите, когато зевесетата рушат домовете ни и отвличат семействата ни?

Джес остана непреклонен.

— Ако се откажете, ще продължа сам. Макар че много наши приятели и семейства пострадаха, Земните въоръжени сили не са най-лошият ни враг. Не успеем ли да спрем хидрогите, съществуването на всички цивилизации в Спиралния ръкав ще бъде поставено под въпрос. Хидрогите атакуваха Терок с надеждата да унищожат последните остатъци от верданите и без съмнение пак ще ударят световната гора. Но ние имаме предимство. Хидрогите все още не знаят за завръщането на венталите, другите техни врагове в древната война. Преди да се появят отново на Терок, ние трябва да сме приключили с разнасянето на венталите, за да могат те да подновят съюза си с верданите.

— Дано успеем, преди зевесетата да ни довършат — подметна някой.

Нико стисна юмруци.

— Аз съм скитник и не мога да търпя това. Има ли начин да…

Джес — долавяше нарастващото напрежение — го прекъсна:

— Да, има начин да помогнете. Много далечни скитнически постове изобщо нямат представа какво се е случило. Други са се разпръснали след Рандеву и сега се крият. Докато продължавате издирването на изолирани светове за венталите, можете да разпространявате новината. Срещнете се с останалите кланове и родове, отбивайте се в селищата и съобщавайте какво е станало. Така ще изградите комуникационна мрежа.

Водните носачи все още не изглеждаха удовлетворени.

— Но щом венталите са толкова могъщи, защо не искат да ни помогнат?

Джес отново търпеливо почна да разказва за това как хидрогите били прогонени от Голген и че сега венталите охраняват планетата и небесните мини.

— Всеки скитнически клан, който разполага с машини за преработка и извличане на екти, може да отиде на газовия гигант. Можем да произвеждаме космическо гориво, от което наистина имаме крещяща нужда.

Идеята, че водните същества са в състояние да овладеят цяла газова планета, очевидно направи дълбоко впечатление на доброволците.

— В такъв случай да се погрижим това да не е последният газов гигант, завзет от тях.

Джес имаше нова мисия за Нико Чан Тайлар.

— Опитай се да откриеш Ческа. Сигурен съм, че е разпратила съобщения и е задействала плана за извънредни ситуации. Помогни й да събере клановете.

— Ще я открия — обеща Нико. — И доколкото я познавам, тя наистина сигурно вече има план.

След още час дискусии и обсъждания доброволците разполагаха с достатъчно информация и точни планове. Един по един четиринайсетте кораба напуснаха сияещата комета и се понесоха в различни посоки.

Колкото до Джес, той възнамеряваше да осъществи отдавна отлаганото посещение на семейните водни мини на Плумас. Да се завърне у дома.

Все повече черни роботи се пробуждаха зад тях. Докато тичаха по коридора, Ческа и Пърсъл усещаха как стените се тресат — кликиските роботи излизаха от ледената си гробница.

— Ще ни убият! — крещеше Пърсъл по радиото. — Колко ли са там долу?

— Не можах да видя нататък в галерията. Може да е цяла армия. — Освен гласовете им радиото предаваше и странен ритмичен шум — езика на роботите. — По-добре да запазим радиомълчание. Мисля, че ни подслушват.

— Но дали мога да ни разберат?

— По-важното е дали могат да ни проследят — отвърна тя.

Най-сетне стигнаха изхода и изхвърчаха на открито.

Задъхана от преследването в ниска гравитация, Ческа спря и се обърна. Далече зад нея по стените на коридора трепкаха червеникави отблясъци. Мяркаха се зловещи сенки, кошмарни елипсоидни корпуси с плоски глави, святкащи оптични сензори, десетки ръце-убийци. Кликиските роботи изглеждаха лениви, мудни машини, но постепенно набираха скорост и скъсяваха дистанцията. „Как е възможно да се движат толкова бързо?“

Пърсъл вече тичаше към булдозера. Ческа още не можеше да се съвземе от ужасната сцена на убийството в подземието.