Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Разбира се, генерале — веднага щом бъде възможно.

Той й се усмихна.

— Предполагам, че предпочитате да се биете срещу хидрогите, вместо да киснете тук?

Пулсът й се ускори. Дали най-сетне нямаха истинска мисия за нея?

— С цялото ми уважение, сър, това е работа за ветерани. Бих предпочела нещо друго.

— След няколко месеца упорен труд новият ни флот от разбивачи е почти готов. Шейсет подсилени кораба ще бъдат оборудвани с бойни компита. Нуждаем се обаче и от опитни офицери, готови да поемат командването на този флот и да организират първата атака срещу хидрогите. Трябва да сте в готовност за преместване веднага щом работата върху корабите приключи.

Тасия едва си поемаше дъх. Високотехнологичните оръжия, като фрактурни пулсатори и въглеродни разбивачи, не бяха успели да причинят почти никакви повреди и само камикадзетата с екипажи от компита бяха предизвикали значими щети в битката при Оскивъл. Тя бе запозната със строежа на подсилените разбивачи и чакаше с нетърпение да бъдат завършени.

— Но щом тези кораби ще бъдат оборудвани с екипажи от компита, за какво сме ние?

Ланиан щракна с пръсти и се облегна назад.

— По въпрос с такава огромна важност не съм склонен да поверявам всичко на компитата — дори на новите бойни модели. Ето защо настоях във флота да има по няколко души, които да вземат главните решения — група подбрани офицери, които да отговарят за по десетина компита. На теория не би трябвало да имате никаква работа, но ние добре знаем, че не всичко става според предварителните планове, особено по време на бой.

— Да, сър. Бях свидетелка на това на Юпитер, при Буунов брод и Оскивъл.

— Та както казах, командире, досегашната ви кариера е впечатляваща. Ако се изключат няколко дребни инцидента, свързани с дисциплината, службата ви е безпогрешна. Вие сте чудесен избор за тази работа.

Едва не й се зави свят от гордост.

— Сър, четох как илдирийският адар сразил враговете при Кронха 3 и зная какво представляват новите ни разбивачи. — Тя присви очи. — Искам да сте искрен с мен, генерале. Очаквате от мен да се съглася доброволно на участие в една почти самоубийствена мисия, нали?

Ланиан махна небрежно с ръка.

— Разбира се, че има известни рискове, но мисията не е самоубийствена, Тамблин. Разбивачите са снабдени със система за евакуация на човешкия екипаж. Веднага щом бойното компи получи командите си, можете да се прехвърлите в капсулата и да изоставите кораба. Какъв смисъл да оставате там и да гледате фойерверките?

— Фойерверките… — повтори тя замислено. — Сър, убеден ли сте, че шансовете са на наша страна?

— Не напълно, но този път поне ги имаме. — Той се наведе над бюрото. — Тамблин, нали мечтаехте да се биете с хидрогите. Ето ви чудесна възможност.

В края на краищата това беше война. Нищо не можеше да се гарантира.

— Покажете ми къде и веднага ще се подпиша, сър. Имате първия доброволец.

Ланиан очевидно беше доволен.

— Чудесно. Знаех си, че мога да разчитам на вас, Тамблин.

Тя се досети за недовършената част от изречението: „Въпреки че си скитничка“.

— Кога тръгвам, генерале?

— Подготовката ви започва незабавно. Половината от флота е завършена, другата половина ще е готова до трийсет и шест часа. — Ланиан прегледа докладите пред себе си. — След това изстрелваме разбивачите в мига, когато се появят онези копелдаци.

Джес се бе върнал при скитащата вентална комета и чакаше доброволците да се присъединят към него. Налегнаха го горчиви спомени.

На това място, скрити в опашката на кометата, двамата с Ческа бяха преживели съкровени мигове. Тук поне за малко се бяха отдали на мечтите си и на любовта, която споделяха. Щастливи и безгрижни дни, преди вселената да започне да се разпада.

Сега венталните създания бяха проникнали в душата му, но не можеха да запълнят пустотата, която изпитваше без Ческа.

Венталите не само не можеха да удовлетворят нуждите му, те дори не ги разбираха. Все пак може би болката в сърцето му бе достатъчно силна, за да осъзнаят, че изпитва тъга, макар да не знаеха какво е любовта.

Въпреки че Ческа му липсваше страшно много, вътрешният зов го поглъщаше изцяло. Вече имаше задача и възможност да я изпълни. За венталите борбата с хидрогите бе от първостепенно значение и Джес осъзнаваше, че тяхната победа ще спаси не само скитниците, но и всички хора. Трябваше да балансира между желанията и задълженията си и да продължава напред.